Бележник на образцовия неформал от края на социализма (Галерия)

 

Бележник на образцовия неформал от края на социализма

(Галерия)

87 - 90

          Днес, когато можеме да кажем и напишем почти всичко, до голяма степен, е непонятно за младежите, че някога всяка дума, всеки надпис и всяка рисунка можеха да бъдат революция. Вкопчени в една система, която очевидно умираше, следенето и доносниченето се бяха превърнали в стандарт. Дебело досие, с доноси за рисунките ми, плакатите, които съм разлепвал в училище, нещата, които съм казвал публично, един щастлив ден на 1993 г. бе хвърленао в кошчето, заради очевидната си безполезност за идеологическата пропаганда, чийто ракурс се бе изменил! Хората, които се надяваха да подхванат шпионска кариера, благодарение на зоркото ми наблюдение, увяхнаха в безпомощност...

          Партията наричаше хората, които се събират по музикални интереси „неформали”. Това празно понятие идеше да обозначи, че не сме организирани и не сме полезни на социалистическата диктатура! Повечето от нас се гордееха с това определение.

          Много хора биха казали: „Какво пък толкова революционно има в BEATLES?” Само ще ви напомня, драги читатели, че през 1986 г. е организиран групов процес на цял клас от ученици от 31-во училище в София, които са пребивавали на „стената на Джон Ленън” на Попа на 8 декември и слушали заедно BEATLES, с обвинение „Чужда идиологическа пропаганда”! (Още един разказ, който ще разчоплим някой ден...) И тези младежи са били заплашени от сериозни присъди, глоби и изселвания на родителите им, докато Горбачов не запява легендарното парче на Джон Ленън „Give Peace a Chance” на мирна конференция, две години по-късно. Това успокоява озъбената милиционерска машина, че не е толкова страшно прегрешението и делото е заметено.

          Хипи движението беше непонятно и необозримо за милиционера! Филмът „Коса” бе пробил цензурата и вървеше по кината. За милиционера бе ясно едно: има ли Бийтълс – виновен е, няма ли Бийтълс, може да си ходи!

          Залавят ме на Попа с малко моно касетофонче и две касетки. Нося една на BEATLES и една на NAPALM DEATH, чийто дебют, по някакъв невероятен начин, влезе в България в годината на излизането си - 1987! Мисля си: „За Бийтълс някак ще се разберем, ама за Напалм дет, сигурно ще лежа в затвора!?!” Милиционерът ме кара да пусна притежанията си:

          -Такааааа... Битълс се конфискува – Виждам как му трябва за лично ползване, защото свойски я прибира във вътрешния си джоб. Със свито сърце пускам другото си притежание и усещам как прибледнявам. – Тази касета е дефектна, може да си я държиш! ...

          Диктатурата ни налагаше безразборни такси, дори за издаване на бележник!!!

Логото на Death само го бяхме зървали по списания.

По данни от Георги Дракалиев, текстът не е на група ТРИЗЪБЕЦ! Но ще оставя десетиетната заблуда в оригинания текст. Ако някой се сеща за името на групата, също би било интересно!

          Текстът е на легендарната бургаска група ТРИЗЪБЕЦ, или поне такава беше мълвата. Ваден е от апокрифен концертен запис на касета, записана на някакъв фестивал в курорт Албена. Съответно, една дума е тотално неразгадаема... Ако някой може, да помага!

Продължението...