Наметалото на Хадес падна над София (SEPTICFLESH, KRISIUN, DIABOLICAL, XAON)

Наметалото на Хадес падна над София 

(SEPTICFLESH, KRISIUN, DIABOLICAL, XAON)

          И докато хиляди тънеха в мъка, няколкостотин прегърнаха мрака...

          Последната дата от това турне за XAON не се оказа причина те да предизвикат по-сериозен интерес. Клубът бе разтворил врати в максималния си обем, но след 19:05 ч. бе все още доста комфортно–празно за толкова интересно събитие. Швейцарците се самовъзприемат като symphonic death metal, но звученето им, всъщност, носи повече препратки към dark metal сцената, представлявана от ранните MOONSPELL с добавки от AMON AMARTH. Вокалистът и основател на групата Rob смесва харшови и чисти вокали, като тежките му се отдават по-слабо от чистите. Здравословно количество black metal е разбъркано с разнообразни други подстилове от  металното семейство. Епична минорна жилка дава драматизъм на всички песни.

          Сетът им тече под тоталната диктовка на програмирана подложка, която, освен ритмиката, допълва изпълнението с клавири, бек-вокали, пиана, хорове и синтезирани епики. Бек-ап-ът е цялостен за сета, така че между песните се чуват ветрове и шумове, репликите към публиката (Където ги има.) са автоматични и сдъвкани под напрежение. Пултовата подкрепа за микрофона също е част от програминга, така че тонрежисьорът скучае, докато се сменят различни динамики, от каквито XAON се нуждаят.

          Момчетата са ентусиазирани в благодарностите си не толкова към топлата публика, колкото към преживяното турне като цяло и леко излизат от рамките на сета си в благодарностите. XAON представят новия си – втори албум, но за финал изпълняват песен от първия. Композицията може да се нарече melody death metal, към която са пришити пиана и оперно пеене по наистина доста незрял начин. Групата, обаче, предлага една твърде приятна мелодика, както и авторски решения, уникални в значителна степен, което кара феновете да ги приветстват със заслужено горещи овации.

          Сетлист Xaon:

01. Mobius

02. Carillon

03. Solipsis

04. Eros

05. Monolith

06. Zarathustra

          Интродукция-черна меса от калибъра на ползваните от ROTTING CHRIST и БАТЮШКА ни подготвя за тъмните силуети, облечени в расà и осветени в гръб. Първичен black metal с елементарна структура, но отчегъртан добре, ни поглъща. Подчертана атмосферика от пулта, поглъща пък звученето на DIABOLICAL. Простоватите композиции с бавни сола от разложени акорди във второто парче биват разчупени от подобие на един от разбираемите мотиви на „Ummagumma” (PINK FLOYD), но като цяло звученето на шведите е предвидимо и сякаш познато. Това, което носи наслада от изпълнението им, е че това са едни от най-добре изпълнените стандартни хармонии в black metal-а! DIABOLICAL умеят да внесат удоволствие с мелодиите си, без да имат нужда от уникално виртуозни включвания в свиренето си.

          Диаболичното внушение от страна на музикантите има необходимата сила, за да хипнотизира феновете. Дори невидимите клавири допринасят за свръхестествени внушения. Death metal напъните от ранното им творчество са изоставени. Sverker Widgren (v., g., основател) ни приканва да затворим очи, за да почустваме по-добре величественото „The Fire Within”. Преливащите една в друга няколко кратки композиции, в динамичните си части са рифови, а в епичните звучат като UNHOLY (Fin.) – с чисти, почти акустични сола и пленителни хармонии. Дамски хор (Разбира се от пулта.) завършва величествено тази серия. Програмното парче „We Are Diabolical” финализира сета им с твърде много записани бекове и хорове, чиято неавтентичност, струва ми се, леко охлажда феновете. Пиано-аутродукция служи за фон, докато DIABOLICAL се снимат с феновете.

          Сетлист Diabolical:

          Intro

01. Requiem

02. Betrayal

          Intro

03. Failure

04. Into Oblivion

05. The Fire Within ->

          06. Metamorphosis ->

          07. Black Sun

08. We Are Diabolical

          Мърч щандът е добре зареден с доста разнообразни артикули, включващи различни сувенирни пособия със съответните лога. Клубът вече се доближава до пълния си капацитет, без това да става причина за потна задушливост.

          KRISIUN правят стегнат лайн-чек и в 21:30 ч. тръгва етно-акустичната им интродукция с живи барабани! Триото се врязва в тяхния си стил - death metal, интерпретиран с доста thrash-punk текстонаслагване и grind взривове. Напомпаният с компресия бас на Alex Camargo (v., b.) често вие под пръстите му на ултрабързите части.

          - Здравейте, ние сме KRISIUN. Свирим тежко, свирим бързо. Готови ли сте? – Изревава фронтменът, преди да влезе във втората порция хаотична математика. Бразилците не се свенят да черпят вдъхновение и от европейската и от американската death metal сцена, да заплитат с thrash и core и да цитират SLAYER и SEPULTURA, но стилът им винаги изкристализира в сходни death metal виелици с еднакво наредени текстове. Те хем имат калейдоскоп от разнообразни техники, хем песните им конвергират към една формула на тяхното си съвършенство.

          Има едно сходство между латиноамериканците и балканците в манталитета и дори в композирането на тежък метъл!!! Страст, гняв и хаос се изливат първично в музиката ни. Активното общуване с феновете е изпъстрено с много вметнати „fuckin`”, докато нещата съвсем искрено стигат до „Brothers from Bulgaria! ...” В среднотемповите парчета прозират влияния от GRAVE и MALEVOLENT CREATION.

          - Do you want some more of this shit? – Alex добавя една много „fuckin`” тирада за рокендрола и метъла, за да стигнем до кавъра на MOTÖRHEAD. Скандиранията „KRI-SI-UN” и мош-питът стават стандартно поведение на феновете. Бразилците заслужено поемат топлото ни отношение и отвръщат на него с достойно представяне и разширен сетлист, спрямо някои от другите им лайвове от турнето, достигайки 50 мин. за представлението си! Те бяха единствената група, която свири изцяло на живо на този концерт, все пак...

          Сетлист Krisiun:

          Intro

01. Ravager

02. Combustion Inferno

03. Bloodcraft

04. Devouring Faith

05. Scourge of the Enthroned

06. Descending Abomination

07. Slaying Steel

08. Ace of Spades (Motörhead cover)

09. Blood of Lions

10. Demonic III

          Без съмнение SEPTICFLESH са интересна група, изтъкана от експериментаторски дух. Разнообразното им творчество се побира вече в десет албума и бележи композиторско и ако щете, философско израстване. Гърците са достигнали световен статус и са правили грандиозни спектакли в кариерата си, но всичките им посещения в България са предлагали тур-формат на изпълненията им, не толкова впечатляващи като мащаб и свирене. Досещахме се, че и сега няма да е по-различно, но се надявахме на приятни изненади.

          Гъста димна завеса изпълва клуба, когато в 22:50 ч. тръгват звуци от преизподнята. Когато блесналите срещу нас прожектори престават да са размазани димни петна, клавири канят хорово-църковна интродукция, която бавно се извращава в черна меса. Появява се и квартетът.

          - Bondzhorno! Ladies and Gentlemen, all together – oi, oi, oi, oi! – Spiros Antoniou (v.) ни въвежда твърде отрано в ритмиката на откриващото парче. Фигурите отново потъват в дим за първата си песен. Мощни атмосферики от пулта смазват присъствието на SEPTICFLESH, които и без това чезнат в стелещите се мъгли. Технологизираният саунд е dark, gothic, black и death, а вплетените оркестрации поставят върху целия този стил шапката на neoclassical! И ако не употребяваме термина „symphony”, то е защото не става въпрос само за симфонични пасажи, а за по-широко използване на класическата музика, както и структурирането на композициите.

          След всяка песен SEPTICFLESH се „прибират” визуално зад гъстия дим, а музикално – зад обширните аутродукции и интродукции, обрамчващи парчетата им. Подложката, обаче, не е подготвена за целия сет, а диктува от пулта парче по парче, така че групата да има свободата да контролира ритъма на концерта. Когато отварят повече време между песните, върви монотонен атмосферичен шум – похват, доста застъпен в концертите на колегите им от ROTTING CHRIST. Полифонизмът е забележителен, като димно-маниерната визуализация леко отстъпва пред него, като претенция и реализация. Внушението, че оркестърът е зад мъглата не се получава, заради доста електронно звучащите ритмики и инструменти и цялостното gothic излъчване на саунда. Обясненията за енергията, запълнили няколко паузи звучат неубедително, като зле сглобена философска система, оправдаваща неяснотите в изложението.

          Бързите мощни барабани и здравите рифове удържат гърците в едно по-строго-метално лоно. Пасажите от класическа музика в съчетание с gothic/industrial саунда, обаче, подсказват, че следващата крачка в този тип експерименти вече се нарича IGORRR. След петата песен SEPTICFLESH влизат в една скована агресивност, като лицето на съответната композиция се носи само от разнообразните щрайхове, хорове, пиана, клавесини, тромбони  и клавири. Групата не е много ангажирана по време на добавките, но паузите между песните се удължават. Множество пъти феновете се призовават с декламираното: „Are you ready, my frends?” И пълният клуб бе винаги готов за тях. Силно впечатление прави, че в много случаи подложката осигурява подчертани бас линии, изпълнени от контрабас, тромбон и дори от клавир! Когато по време на биса, в израз на своята любов към почитателите си, Spiros Antoniou разпери ръце, а басът му продължи да „свири” сам, въпреки мъглата се проясни усещането за буфосинхрониада.

          Звученето, което предлагат SEPTICFLESH е кристално и перфекционистично. Балансът, който постигат между компонентите може да бъде награден с определение като Бах-овски black metal. Очевидно това задоволява публиката, въпреки че представлението трудно може да се нарече „концерт”. Въпросът, защо се случва този феномен, е оставял в чекмеджето цели репортажи от други концерти... Изглежда слушалковото потребление на нискоформатни музикални носители е причината, фенове да се удивляват на концертите, на които не се свири, но пък звучат добре? Хората „хайфисти”, обаче, изглежда няма как да бъдем удивени от студийния запис, макар и контролиран от пулт и пуснат през клубни колони от висок клас!

          - Ще запомним тази нощ! Скоро ще се върнем тук с новия си албум. – Настоява фронтменът от сцената, когато час след началото на сета им тръгва дълга аутродукция, чиито финални щрихи от набиращи мощност футуристични инерционни двигатели, ни подсказват че вълшебството отлита. Величествено! Може би...

          Сетлист Septicflesh:

          Intro

01. Portrait of a Headless Man

          Outro

02. Pyramid God

03. Martyr

04. Prototype

          Orchestral Intro

05. Enemy of Truth

          Chorus Outro

06. Communion

07. The Vampire from Nazareth

08. Prometheus

09. Dante`s Inferno

          Outro

          Бис:

10. Anubis

11. Dark Art

Rock Thrashler

30.03.2019 Club Mixtape 5