Thrash-ът – немският Rock`n`Roll! (NECRONOMICON, EVOLUCIJA, MALTWORM)

Thrash-ът – немският Rock`n`Roll!

(NECRONOMICON, EVOLUCIJA, MALTWORM)

          Ако през 1991 г. в България бяха дошли NECRONOMICON, а не SODOM, днес рекордното количество публика щеше да е на друга сметка... Превратната съдба се разви доста по-неблагоприятно за първите и те не събират многохилядни тълпи нито тук, нито в родината си, но това не омаловажава 80-тарските им подвизи и съвременните им достижения. Но за тях, по-нататък...

          Старателно отбягвах да определям творческите достижения на новата ни суперформация, съставена от активни и креативни музиканти – MALTWORM, но дойде и този миг за осветяване на прозрения... Небезизвестните момчета, които концертират, докато другите им банди записват, по собствените им думи, обединяват усилия с идеята да творят old school death metal.

          В 20:20 ч. хаотична рифовка с някои тънки punk напомняния, като от дебюта на ENTOMBED, извършват нападение над предразположените ни към шумови атаки сетива. Дълбокогърлените харшове на Hairy Worm са строго death metal, с някои високи thrash отплесвания. Още на второ парче се избистря картината, че с двама прецизни thrash metal китариста, нещата ще са толкова old school, че леко ще бягат от death metal-а. PROTECTOR-ски рифове в среднист регистър доминират парчето. Като цяло чистите рифовки в сравнително високите честоти дават много thrash закваска на песните им. Българският алкохолен химн е комбинация от здрав риф и grind врязвания, като в ранните NAPALM DEATH.

 Химнът на DISMEMBER е съвсем в съзвучие с търсенията на групата и чертае някои щрихи от вдъхновенията им. Програмното парче на групата е изтъкано от повече SUICIDE ANGELS влияния, непокрити добре от подобаващо сценично поведение. Death metal структура с някои епични хармонии, сякаш, рисуват влияния от ранно-преходните AMORPHIS, в предпоследния трак. Докато финал на тази 40-минутна подгрявка слага един тотално DESTRUCTION чук, въпреки дълбоките клокочещи вокали. Един пир за сетивата, който наистина ни връща в 90-те със спомени за търсенията на една плеяда по-малкоизвестни групи, които ще ви подскажа при следващия такъв случай...

          Сетлист Maltworm:

01. Ash Williams

02. Yersinia Pestis

03. Всичко на масата (но не по Буковски)

04. Of Fire (Dismember cover)

05. The Kvlt Ov The Maltworm

06. Cripplet And Abandoned

07. Tribute To The Gods

          Базираната понастоящем в Швейцария сръбска група EVOLUCIJA, се съзнава в момента като symphonic metal. Това предопредели някои плейбек очаквания, които за щастие, не се сбъднаха в пълната си степен. В 21:15 ч. тръгна очакваната симфо-интродукция, която си и отмина, а групата влезе през четири палки в нелошо hard`n`heavy парче.

Впечатлението от грамотното, но неуверено свирене на инструменталистите, бе разваляно от доста компромисните вокали на Ilana Marinjes, изпълнени с доста фалшиви моменти, непремерени за гласа й височини и неуверено тихо пеене. Въпреки трите си албума, на групата й личеше, че няма много сценичен опит и страхът от провал им действаше твърде осезаемо. Hard rock с твърде агресивен китарен саунд заляга в основата на парчетата им. Синхронизиращата обложка, която менажираше барабанистът им, не беше претрупана от някакви симфонични елементи, а по-скоро служеше за добавка на ритъм китара на солата, както и на реализиране на прецизирани дуети за певицата им сама със себе си.

          След петата песен стилистиката омекна още повече, ползвайки класически рок конструкции, някои prog. постановки и поп-рок ритмика. Песните започнаха да се „огреждат” в 80-тарския соц. рок като хармонии.

Кавърът на THE CRANBERRIES бе изпълнен вдъхновено, но със същите тонови несъвършенства в пеенето, както и авторските им неща. Тук в звученето им изпъкне дисбаланс, внесен от основателя Dragiša Marinjes, чиито бас „изпържи” озвучаването, но той продължи с опитите си да увеличи своя инструмент прекомерно. Песните имаха и своите сръбски заглавия, които привидно нямаха много общо с английските си еквиваленти, които слушахме. Или поне преводът е бил доста творчески.  Към програмното парче от последния им албум – „Hunt”, бе добавена симфо подложка. EVOLUCIJA бяха готови да изпълнят допълнителна „либовна” песен на сръбски, но хладината на публиката не им даде смелост за това и те се ограничиха в рамките на 45 мин. сет.

          Сетлист Evolucija:

          Intro

01. Velvet Cage

02. Reflections On A Blade

03. Lonely

04. Wish

05. Portrait

06. Metamorphosis

07. Zombie (The Cranberries cover)

08. Rose With No Name

09. Hunt

          Вече сме подготвени, че NECRONOMICON излизат като трио, когато в 22:15 ч. те се качват на сцената.

Кратката интродукция ги вкарва в парчето, което въпреки че е с доста по-неагресивен китарен саунд, си звучи thrash-арски! След песента Freddy (v., g.) ни обяснява, че другият оригинален член от групата – Michael Kusch (g.) страда от ментални и алкохолни проблеми, поради което е отпаднал от турнето на първата му дата. Но от уважение към феновете, те продължили да свирят своя rock`n`roll!

 Когато, обаче, на немец му се досвири „pure rock`n`roll”, обикновено се получава доста сносен thrash metal! И така NECRONOMICON ни даряват със здрави рифове. Вярно е, че в сравнение със новите им студийни творби, триото звучи доста по-леко, заради самотната китара, но искреността, с която се лее метъл от подиума, е завладяваща! Това rock`n`roll отношение, което израства в thrash класики се среща и у други немски банди, най-скоро от които са идвали насам са S.D.I.

          Виртуозното владеене на инструментите и лекотата, с която песните биват поднасяни, са удивителни! Качеството на едно толкова семпло метъл шоу удивлява по същия начин, по който бяхме приковани едно време от SODOM. И макар NECRONOMICON традиционно последните години да събират към 70 – 80 фена на концертите си у нас, те заслужават нашето внимание, като културен композиторски феномен! Изящният бас на Marco, изпъква в триото. Прецизната ритмика, поднасяна от Chris Mosh, просто те въвлича в песните. Имаше къде и да се разпеем на припевите. Freddy с гордост ни представя първото си композирано парче, от 85 г. „Magic Forest” е полупънкарски химн, изсвирен доволно шумно. След това групата се представя и предупреждава, че краят на сета приближава. Естествено, не ги пускаме толкова лесно и бандата изсвирва и подготвения си бис. Почти едночасовият им сет пак ни се стори твърде къс, но раздялата бе удволетворителна за всички, както и обещаваща, за още срещи.

          Сетлист Necronomicon:

01. Burn And Fall

02. Religion Live Fast

03. Unconquered

04. Upon Black Wings

          Spoken Intro

05. Face To The Wall

06. Invictus

07. Bloody Bastard

08. Inside The Fire

09. Magic Forest

10. Total Rejection

          Бис:

          Shamanic Intro

11. The Nightmare Continous

София                                                                                                       Live& Loud

12.05.2019                                                                                           Rock Thrashler