РОК РИНГ 89 Скелетни щрихи

 

РОК РИНГ 89

Скелетни щрихи

Увод

          В своите ретро-репортажи съм ви разказвал някои факти около това, как рок музиката, и в частност метълът, си е пробивала път през трънливите сокаци на тоталитаризма... Буйното желание на младежите от 80-те години на миналия век да слушат такава музика води до това, че принуди властите да се еманципират от догмата за упадачната същност на рок музиката и да се опитат да я вкарат, по някакъв начин, в калъпите на социалистическата демагогия. Разказвал съм ви как плахата роболепност на БКП (Българска комунистическа партия) се снишаваше, за да види как стоят нещата при „големия брат” и как списание „Ритъм” започна да излиза през 87 г., една година след московския си първообраз „Ритм”. За тези две години – до раждането на фестивала „Рок ринг”, политическите промени бяха станали доста динамични и партията-майка беше успяла да придобие известна пъргавост в променящата се среда. Това се случваше и по отношение на буйния цъфтеж на никнещите нови рок групи не само в София, но и из страната. За същите тези две години руското телевизионно предаване „Музикален ринг” беше разпънало на социалистическа критика повечето по-меки руски рок групи, а съветските партийни дейци бяха стигнали до идеята, че пролетта на 89 г. ще направят концерт „Рок-ринг” между московски и ленинградски банди... И, ето и нашата партия реши да докара провинциалните групи насред София, за да опитоми така възникналото масово явление, да го каталогизира и респектира...

          Пиша ви всички тези неща, за да не се чудите, откъде един прекрасен ден, в главата на един „хидроинженер”, бивш затворник (...в затвора попаднал на хора...) се е родила „крилатата” фраза за пътя ни към Европа през Истанбул!!! И пътят ни към рока беше доста криволичещ!!! Не се съмнявайте, че този фестивал е бил върховно усилие за чугуно-бетонните квадрати в БКП, защото след това мероприятие, те абдикираха от рока и го предадоха изцяло в ръцете на младежката комунистическа организация - ДКМС (Димитровски комсомолски младежки съюз)!!!

За славата на българските силоваци

          Ранната пролет на 1989 г. на стадион „Академик” бе създадена първата в София школа по киокушинкай карате. Този стил бойно изкуство навлизаше в България от Варна, подобно на самбото, по не съвсем географски причини... Двамата инструктори, с нечовешки физически данни и способности, бяха обучили малка група помощник-треньори в непублична среда и събираха желаещи младежи за школа за начинаещи. В една от ранните групи на този най-агресивен стил от карате семейството попадна и вашия списчик.

          Без да са лишени от морални и човешки достоинства, двамата старши треньори по киокушинкай излъчваха онази бодра милиционерска увереност в резултатите от принудитената дисциплина. На една от тренировките ни събраха и ни казаха, че нашият самоконтрол вече трябва да е на такова равнище, че да можем да охраняваме такова диво сборище като рок концерт. Така двадесетина доброволци попаднахме в групата на охранителите. Последва инструктаж само за нас, на който ни бе разяснено недвусмислено, какви отрепки и боклуци представляват рок феновете, колко категорично по-висши трябва да се чувстваме от тях и с каква категоричност трябва да ги третираме, при необходимост! Наизустихме и стандартни реплики, с които да въздействаме на отделни хора. Щяхме да бъдем на предна линия, като треньорите ни увериха, че при възникване на масови безредици, те и милицията нямало да оставят никакъв шанс на развилнелите се хулигани. За да изпълним своя обществен дълг, ние трябваше да жертваме своите събота и неделя! (Сещате се списчикът ви, какво точно е жертвал...)

Нещата, които сякаш са забравени

          Когато преживявах тези ранни рок концерти у нас, живеех със съзнанието, че се случват велики събития, които ще се помнят от хиляди хора и за които ще има хиляди разкази и предания! Когато живееш в своя историческа действителност, спомените са невероятно ярки и свежи. И не съм допускал, че един ден, точно аз ще трябва да описвам за пръв път в цялост едно събитие, което беше с невероятна яркост през 1989 г.!!! Не съм вярвал, че ще има групи, които ще бъдат забравени и ще липсва дори минимална информация в днешния информационен век...

          Страхът от масови събирания у комуноидната власт бе много голям! Този страх се обостряше във вечерните часове и им държа влага чак до фестивала с участието на STORMWITCH, TALIÖN и редица банди от соц. лагера през 1991 г., за който съм ви разказвал. Наличието на много достойни групи със сигурност е създало големи главоболия на преките организатори на този,  по същество, първи изцяло български рок фестивал! Бе решено началото му да е в 16:00 ч., а крайният срок за приключването му да е в 21:30 ч., за всеки от двата му дни. Предвиждаше се всеки ден да има по петнадесетина изявяващи се групи, които да изнасят стегнати програми с максимална продължителност от 30 минути.

          Реклама за този фест не е имало! Властите знаеха за каква вълна от самоорганизация иде на въпрос сред рок-феновете. А и целта бе по-скоро опитомяване на рок-музиката на национално ниво, отколкото събиране на много нейни почитатели! Това е една от причините, днес, да има съвсем оскъдна и откъслечна информация за това грандиозно по своята патриотична същност събитие за българския рок и специално за българския метъл! Именно метълът по това време се бе превърнал в толкова мощен авангард на цялата рок култура, че се считаше за, едва ли не, срамно да се изявяваш без негови компоненти по рок сцените! Поне половината от групите на Рок ринг 89 бяха от метъл сегмента и съвсем съзнателно организаторите издирваха по-меки рок групи, за да ги включат в мероприятието! Затова пък, метъл бандите, озовали се на широката сцена на стадион Академик бяха почти, без изключения, безпощадно добри!

          Други интересни конструктивни решения от организацията на феста, бяха разположението на сцената и позиционирането на секторите за публика! Всъщност, публиката за пръв път слизаше на терена на самия стадион за рок концерт! Пред разположената на тревния терен сцена, бе разположена малко по-ниска широка площадка с гладко бяло покритие. Тази платформа, по принцип, се ползваше за телевизионно заснемане. Поради някаква причина, нито една телевизионна камера не се появи по време на двата дена на феста! Достъпът на фенове пред сцената не бе разрешен... От двете страни на сцената, до средата на пътеките за бягане, бяха монтирани две „кошари”, като на ъгъла на всяка, по време на най-тачените групи, налягането беше значително! За пръв път оградата бе от типа с платформа, която публиката укрепва, като застане на нея, а не бе просто ограда, където милиционери да ни бият с палки през пръстите, щом се опрем, тласкани от тълпите. Така охраняването на периметъра не изискваше пряко стълкновение с евентуалния „диверсионен” враг! (Защото рок-културата по принцип се водеше за западна диверсия, целяща да разклати устоите на проспериращото социалистическо общество...) Пред самата сцена достъп имаха журналисти, организатори, групи, разни неадекватни „фолклористи” (Както ги наричахме тогава.) от различните партийни ешалони, милицията и ние – охранителите. Повечето милиционери бяха цивилни, но маниерничеха недвусмислено...

Схема-възстановка на сцена и ограждения за Рок ринг 89 на Стадион Академик

Отломки от действителността

          На 22.07.1989 г., събота, в 16:00 ч. под яркото слънце и пред все още немногобройна публика се разхождам като слаботелесно петле в зоната за избрани между телевизионната платформа и официалния вход за съблекалните на стадион Академик, с лента на едната ръка. Водещият – Емил Братанов старателно ни обяснява, че одобрението за групите ще се изразява чрез продължителността на шума, който вдига публиката след всеки сет, независимо ръкопляскания или освирквания са! Този „остроумен” финт бе въведен в полза на по-леките рок банди, които не можеха да се похвалят със значителна фенска маса, докато метъл обществото не се свенеше да изразява неодобрението си.

          Тук няма да мога да ви разкажа за всички групи, свирили на феста! Някои не съм запомнил, други изнесоха стандартното си шоу, което бих описал по друг повод... Някои групи само ще спомена, други ще разровя по-обстойно. Това, което мога да ви обещая, че ще прочетете първичен разказ за групи, които са ми направили сериозно впечатление и са се държали уникално на това, само по себе си, уникално събитие! Групи, оставили толкова ярък спомен за себе си, че дори след повече от 30 г., мога да съпреживея концертите им! Ще се постарая да спазя някаква хронологична правдоподобност, за да тече разказът ми по рамките на самия фестивал. Но за повече подробности, уточнения и впечатления, ще разчитам и на някои от читателите, за да можем по този скелет, да сглобим каквото можем от спомените за този двудневен концерт!

          В така измисления конкурс с награда, зависеща „единствено” от публиката, някак естествено стана ясно, че голямата битка ще се води на втория ден на фестивала. За някои от групите от градовете, които са по-отдалечени от София бе неудобно да свирят в неделя, така че първия ден наблюдавахме повече групи, които не сме гледали по други концерти. Някакво невидимо жури бе решило коя група кога ще свири, така че и на много стойностни групи, шансът за награда бе отнет предварително! Това не помрачи сетовете на групите и фестът беше интересен от първата си до последната минута!

ПАРАГРАФ 14

          Една от редовно концертиращите групи в София от периода 88 – 90 твореше в hard rock стилистиката! Но не бяха една от многобройните имитации на Deep Purple, а представяха по-скоро един втвърден прочит на българските традиции, положени от Сигнал, Георги Станчев или Фактор. Не втрещяващо иновативни или с бляскаво шоу, но тази група имаше своето място в българския рок пейзаж! Стряскащо е, че днес дори споменът за Параграф 14 сякаш е изтрит от паметта ни! В един ранен слънчев следобед, момчетата изсвириха непретенциозно своите китарно-мелодични песни, за да съберат своите некласиращи ги, но за сметка на това, съвсем искрени овации.

ДЪГА

          Очаквахме силните метъл сетове в края на втория ден от фестивала, но в същите тези ранни следобедни часове, се случи нещо неочаквано. Разяснението от водещия, че ще слушаме група Дъга от Бургас силно навяваше на имитация на Rainbow, доколкото не ги бяхме гледали на софийска сцена.

          Рошави дългокоси момчета излезнаха пред още летаргичната публика и накараха всички ни да зяпнем от изненада от китарно ориентирания им speed/power metal! И докато възелът от информационните потоци в София караше столичните групи да посягат на плагиатство на по-неизвестни все още банди, то влиянията на Дъга бяха малко по-прозрачни. Наскоро излязлата от Балкантон плоча на Yngwie Malmsteen – Odyssеy, както и пресният инпорт на плочата на руснаците Мастер, бяха основни вдъхновения на бургазлии, без това да води до плагиатствани мелодии. Бързи и изключително чисто изсвирени китари те караха да не можеш да дремеш на концерта им! Едно качество на свиренето, което беше трудно-достъпно за повечето ни млади групи, бе постижимо за Дъга! Същевременно, енергичното движение на музикантите по сцената бе на нивото на спектакъл. Всички в прилепнали цветни клинове, визията им бе едновременно поклон към glam вълната в щатите, но и се доближаваше до стилистиката на новите руски heavy metal герои на съвремието. Рокерски якета и висящи кърпи се съчетаваха с прецизното свирене и приятния бърз heavy metal така, щото от бързо изнизалото им се участие, всички останахме със зяпнали усти! Може би именно това бе сетът, който ни събуди, че тук ще се твори история и нищо не е за пропускане!

ОРИОН

          Закриването на първата вечер бе от art rock класиците ни – Орион. Това бе формация, която може да чуете както на голяма и мощно озвучена сцена, така и полуакустично в Парка на свободата (Борисова градина)! Техните сложни композиции завладяваха по-претенциозната публика, а тежката китара на вокалиста им, който експлоатираше гласа си доста силово, допадаше и на метъл феновете! Приятни, неподражаеми и разнообразни, Орион лесно ни омагьосаха във вече притъмняващата привечер. Приятната, но олекотена програма извади необходимото количество продължителни овации, като за финал на първия ден от рок фестивала.

Орион

Орион

Орион

Орион

Вторият ден

          На 23.07.1989 г., неделя, разясненията около регламента на Рок ринг 89 се повториха, преди началото на концертната част около 16:00 ч. Някои от групите, които свиреха, след участието се доближаваха до феновете и раздаваха свои снимки и други материали на заинтересованите фенове. Някои раздаваха автографи, други просто се поздравяваха с публиката. За мое огорчение, бе неудобно охранителче да си вземе рекламни материали от отзивчивите музиканти...

ОКАЗИОН

          Трябва да знаете, че съществуваше един феномен в творчеството на източно-европейските new wave групи! В края на 80-те комунистическата власт толерираше new wave движението сред така наречените „неформали”, западните new wave групи прескачаха по-лесно железната завеса и по-лесно влияеха на настроенията сред по-роболепните младежи. (На историята с new wave-а ще обърнем някой път сериозно внимание с отделен материал...) Същевременно, всички младежи бяха жадни за суров китарен звук. Така се появи една плеяда от hard rock/new wave групи, която твореше специфично за ширините ни, макар и да представляваха почти невъзможен хибрид. Такава бе и група Оказион.

          Едва тримата музиканта на сцената, сякаш не я запълваха, но техният вариант на рок бе интересен, самобитен и по своему симпатичен. Ситните стъпчици в ляво и дясно на вокалиста им се водеха по равноделната new wave стилистика, докато отгоре, вместо синтезираните звуци на новата вълна, се разпростираше китара. Без да изтръгват еуфорични ендорфини, Оказион представяха своите мизантропично-интровертни текстове с псевдо-социални нотки на посланията. Дали заради контрастирашата си визия или заради все още силните си hard rock влияния, сетът им остава сред паметните събития на феста.

СЛАВЯНИ

          Когато Емил Братанов обявява група Славяни, споменът от стотиците безрезутатни преравяния на щандове на Бакантон, ми подсказва, че става въпрос за някаква социалистическа псевдо-рок халтура. На сцената, обаче, се появяват шестима човека в строги черни кожени облекла и забиват страшно приятен heavy metal! Групата не е накована, като от плакатите на Импулс, нито е парцалива, като Дъга, но строгото им свирене и визия са със силата на откровение! Слушаме няколкото им песни с нескрит ентусиазъм! Първите струпвания в квадратните кошари от двете страни на сцената са от хедбенгъри, именно на този сет.

          Едва дочакал понеделник, бързам да си закупя плочата с единствния албум на Славяни. Макар и да не е heavy metal, такава формация е достойна за фонотеката ми, независимо какво е творила преди феста! С усилие изслушвам А страна и не успявам да продължа с мазохизма...

          Оказва се, че групата от Харманли, основана 1973 г., е рeформирана до неузнаваемост, без да е останал нито един от оригиналните й членове! По време на Рок ринг 89 в нея са знакови метъл имена, като: Васил Нешев (g.), Венцислав Станев (g.), Драго Балджиев (kb.), Светослав Битраков (dr.), Яни Михайлов (b.). Имена, които по-късно ще се прочуят в групи като Scapegoat, Конкурент, Ера, Импулс, Nesh, Отряд 13, Акцент, Elinor, BG Rock, Strangers... Година и нещо по-късно Славяни ще са вече история.

МИЛЕНИУМ

          90-та година ни очакваше взрив на евангелистките рок формации, но на Рок ринг 89 за пръв път видяхме българска крисчън рок група! Това, което Милениум ни обясниха още в началото на сета си, бе че те пеят на език, който им е внушен от Бог, поради което да не се изненадваме от песните им! Очевидно Бог през 1989 г. говореше на акцент, доста близък до английския, но с други, неразбираеми думи. (Рок феновете от това време бяхме горе-долу на същото равнище и положение с посланията, или поне тези, които не бяхме в Английската гимназия, т. е. тези, които не ни возеха с Волги и Чайки на училище...)

          Многочленната формация се изявяваше в AOR rock с много мажорни, ведри хармонии, които докосваха поп-музиката. Имаха и завладяващи art rock композиции, но винаги със „светли” сола и припеви, включващи „Алелуя” в текста. Едно разнообразно преживяване, което бе доста различно от повечето други групи.

МАТ

          Представянето на група Мат, бе че те са нещо като ведомствена група на СО „М.А.Т.” (Стопанско обединение „Международен автомобилен транспорт”) – социалистическа корпорация, превърнала се в най-мощният спедиторски фактор в Европа (По партийни, но достоверни твърдения...) и, де факто, явяваща се спонсор на групата. Ментор на водещия китарист и компанията му, пък бе Петър Гюзелев! Китаристът на Щурците бе подпомагал вече не един изгряващ млад китарист...

Китаристът на група Мат, по време на саундчек

          Групата излезе с персонализирана китара на китариста им. (Снимка от саундчека на Мат, ми предостави небезизвестен метъл деятел на България, на когото благодаря!) Очакванията, след такова представяне, бяха за здрава жица, но нещата се подхлъзнаха повече на китарно-инвенционален hard rock. Песните на Мат бяха с шумен дистър, но много rock`n`roll ориентирани като композиции. Самото техническо майсторство бе по-скоро на посредствно равнище, но тук голяма роля може да е изиграло притеснението, защото момчетата наистина бяха много млади! По време на тяхното изпълнение, стадионът вече бе достигнал максималната си посещаемост от около две хиляди човека, по-голямата част от които бяха в гореща кондиция. Аплодирахме ги за усилията.

Финалът на Рок Ринг 89

          Както вероятно бе и планирано, овациите за групите ставаха все по-продължителни. Във финалните часове на този своеобразен конкурс, някой бе решил групите да се редуват: една метъл банда, една по-мека група. Съответно, публиката се раздели на метъли и неметъли и овациите целяха повече отрицателния вот за предходния по време стил, отколкото отразяваше ценността на съответните групи! (Колко симптоматично е това за бъдещето на обществото ни... Животът е имитация на изкуството!)

          Въпреки разгорещената музикално публика, вече бе видно, че някакви ексцесии не се очакват и охранителните функции на клуба по киокушинкай и менторстващият отгоре му милиционерат бяха съвсем спокойни. Поради това, че пространствата пред сцената бяха отдалечени по-встрани, двете ограждения бяха сравнително свободни, а много от публиката се бе събрала по-отдалечено на трибуните пред самата сцена. На фона на стоящите места и свободните пространства, феновете изглеждаха сравнително малобройни по днешните стандарти. Понеже във „V.I.P.” пространството бе доста неловко да хедбенгърствам, леко подходих към ъгъла на ляво-разположената пред сцената „кошара”, ловко си свалих охранителската лента и прескочих така, че се озовах точно на най-предна позиция на ъгъла. Гъсто разположените пичове там, вместо да се възмутят, радостно и одобрително ме тупаха по раменете – някой от „онези” бе преминал на тяхна страна!

Акцент

          Радостен от освобождението си, макар и не толкова близо и толкова мобилно, се подготвих да се изкефя максимално на метъл сетовете на групи като Айсберг, Акцент, Атила, Конкурент! Някои от разреждащите ги банди, като Дисонанс, Вега, Аналог помня съвсем бегло и не са ме впечатлили с нещо специално в сетовете си. Други дори и не помня. Факт, който би могло да се отдаде и на музикалните ми предпочитания, но не съвсем... Фактически, подреждането на групите играеше голяма роля при класирането им по времетраене на овациите!

ТРОТИЛ

          Именно Тротил да бъде последната метъл група, според мен бе съвсем оправдано решение, от гледна точка на феновете! Това бе групата, която можеш да видиш и на улицата така, както са на сцена – безкомпромисно афиширащи принадлежността си към метъл културата! Нещо, което хич не бе лесна и простичка задача в онези години! Не случайно те бяха често цезурирани на големи рок събития и добавяха името си с маркер. А социалните им текстове, насочени срещу някои недъзи на тоталитарното общество, прекрачваха границите на позволеното тогава!

Тротил

          Имидж, риф, движение и послания се сляха в едно за изпълнението на металните химни, които Тротил изковаваха в крак с времето си! Прецизните рифове бяха знакови и разпознаваеми с хармониите си за всяко отделно парче. На сцена бе и най-силният вокалист в кариерата им – Константин Елшишки, който не само имаше нечовешки обхват и включваше зловещи харшове на места, но и запалваше феновете с енергията и шоуто си, както никоя друга българска група по това време. Едновременно със силната музика, се лееха послания на български език, каквито малко хора си позволяваха да изпеят! Покрай по-абстрактните психотични видения, Тротил забиха парче, посветено на уродливите форми на привилегиите на номенклатурчиците и роднините им. Целият стадион настръхна! Ние – от удоволствие, милиционерите – от възмущение... Нямаше как да не се кълнеш после в тази група! Това бе родният thrash metal по въздействието си. За финал бе изпълнена станалата вече химн сред посетителите на ъндърграунд концертите – „Войн”. Всички пеехме на припева „Аз съм войн. Искам тук да умра!” В песента бе вплетен музикален фрагмент от възрожденската песен „От кога се е, мила моя майно льо”, на която фронтменът взе голям български флаг, излезе на телевизионната площадка и го развя, като войвода! За пръв път български трибагреник ни зовеше на борба по време на рок концерт по толкова въздействащ начин. За щастие сетът на Тротил успя да активизира фотографите на събитието и днес можем с гордост да си спомняме този момент! Някъде близо до 21:00 ч. сетът на метъл героите ни приключи.

Тротил

          Овациите за предишните групи вече бяха прескочили времетраенето от 10 минути. Бурните овации за Тротил не стихнаха 15 минути и когато неистовото свистене поутихна, водещият Емил Братанов спря хронометъра.

Тротил

Тротил

Тротил

Тротил

ФАВОРИТ

          Следваше да чуем една последна група. Представяйки никому неизвестните Фаворит от Русе, водещият не спести премного суперлативи за качествата на бандата, с която очевидно бе запознат. С интерес очаквахме представянето им.

Фаворит

          Русенският квартет свиреше радиоориентиран progressive rock, като не пропускаше да цитира някои тънкости от колоси като Asia, Toto и Journey. Което доказваше, че макар и под диктатура, Русе все още носеше белезите на балканската Виена по отношение на културата, която достига до града. (Интересното е, че Видин и Лом бяха с по-непретенциозен социалистически филтър по отношение на метъл музиката, което и до ден днешен оставя своя отпечатък върху групарството в България!!!) Минорните и мажорни хармонии на Фаворит се редуваха ефектно с преобладаване на последните. Българските текстове караха звученето им да напомня ФСБ, но съвсем естрадните любовни стихове сваляха сериозно равнището на преживяването. Нещо, което щеше да се промени четири години по-късно... Рязък бе контрастът с текстовете на Тротил. Иначе многогласният вокален компонент бе на прилично равнище, без да е звезден в обхвата си.

Фаворит

          Младежите свиреха с отдаденост и страст музиката си. Позиционирането им за финал на конкурса, обаче, поне според мен, не бе оправдано с нищо друго, освен с пристрастията на водещия, а най-вероятно и на някой в сянка зад него! Фаворит бяха една от групите, най-изчистени от каквито и да било метъл влияния в творчеството си.

Фаворит

          Дойде моментът за продължителните овации, които щяха да класират Фаворит според продължителността си. Бандата заслужи своите аплодисменти, но анти-метъл настроената публика просто се стремеше да надмине времетраенето на аплодисментите на Тротил. Това не можеше да трае вечно и публиката замлъкна, освен двадесетина фена, разположени високо в дясната част на трибуните. Въпреки рехавото им шумосъздаване, Емил Братанов продължаваше да зачита ръкоплясканията и подсвиркванията на групичката за аплодисменти от цялата публика. Когато на тринадесетата минута бе обявено, че Фаворит вече се състезават с Тротил за призовото място, голяма група метъли от терена и предните редове се юрна нагоре към шумящите! Имаше сериозна опасност от ексцесии, докато по трибуните охрана нямаше, а цивилните съгледвачи не можеха да реагират достатъчно бързо! Секунди преди сблъсъка, водещият каза:

          -Добре, добре, добре! Спирам хронометъра! Обявявам двете групи – Тротил и Фаворит за призьори, които споделят първото място на Рок ринг 89!

          За щастие, това успокои страстите и всички имаха своя победител.

          След Рок ринг 89 Емил Братанов многократно в изказвания, статии и в книгата „Цветя от края на 80-те” споменава Фаворит, като покорили публиката на този фестивал, което съвсем не беше така. Веднага след драматичната развръзка, четирите момчета се сляха с публиката и раздаваха свои текстове с автографите си. Тъй като ние – охранителите, просто си тръгвахме през изходите за публиката, успях да доближа Фаворит, за да придобия такъв спомен от тях. Масовата публика изобщо не се интересуваше от текстовете, а и от самата група, съпобедител от конкурса и подаваните листа увисваха невзети! Така аз, следейки четиримата музиканти, успях да събера всички варианти на текстове, които те бяха подготвили за раздаване и които днес мога да ви предоставя като изображения.

За срам на българските силоваци

          Моето фенство не бе останало незабелязано (Вероятно и докладвано.) за треньорите в клуба по киокушинкай карате. На следващата тренировка, главният треньор излезе от залата и се върна, държейки с два пръста моите дънки, които имаха цепки на двете колена и закачена с кламер верижка...

          -На кой е това? – Попита милиционерът.

          -Мое – Казах смело.

          -Ако още веднъж дойдеш с такъв парцал на тренировка, ще бъдеш изключен от клуба!

          Повече не дойдох със скъсаните си дънки на тренировка, но след Рок ринг 89 треньорите започнаха целенасочено и парадийно да пречат на развитието ми в този спорт. Не бе дълго времето, за което да ме накарат да се откажа от тренировките в този клуб. Първият опит да ме направят милиционер пропадна. Предстоеше и втори със същия успех, за който някои от вас са чели в репортажа ми за Sodom `91...

Легендата

          Сред хората, които носят спомени за Рок ринг 89, не съм срещал нито един, който да не си спомня за феста, като за нещо голямо, значимо и много приятно, което е преживял! И наистина, събраният калейдоскоп на голяма част от младата българска рок култура бе вдъхновяващо жива, интересна и значима в постиженията си. Макар всяка от групите да имаше своите вдъхновения, тогава го нямаше още този кавър-нагон, който години по-късно щеше да принизи работата на музикантите до кръчмарско равнище. Пред всички фенове се разкри действителното положение и размери на живата музика, изпълзяла от тайните сбирки и малките полулегални концертчета. И това ни изуми! Макар че, не съм чул класирането да е донесло някаква реална награда на някоя от групите...

Автентична снимка на стадион Академик в състоянието, в което е бил по време на Рок ринг 89. На преден план е мястото, на което горе-долу се разполагаше най-горещата агитка на група Фаворит.

          Както споделих и в увода, да съпреживееш съвремието си със съзнание за историчност, е ярко житейско удоволствие. Ние – децата на зрелия социализъм бяхме свикнали, че хубавите неща за нас ще дойдат някога в бъдещето. Смятахме за нормално да получаваме порцийки от значимите неща със закъснение. (Като концерта на Uriah Heep, за който също съм ви разказвал.) И да видиш събудената си родина да твори своя път в любимата ти музика бе изумително. Красотата на Рок ринг 89 бе в актуалността му. В усещането, че получаваш нещо значимо днес! Че пиеш от извора. Че живееш сега, а не някога...

Послепис

          Снимките от събитието са събирани през много дълъг период от време от личен интерес. Повечето са от публикации на самите групи. Моля да бъда извинен, че не споменавам източниците и авторите им! Същевременно ще се радвам на всякакви уточнения в тази посока. Нека призова и други свидетели на събитието, ако имат конкретни данни за любими свои групи, свирили на него, нека да допълнят тези „Скелетни щрихи” или да ми пишат! Споменът за Рок ринг 89 е наш!

          Необходимо е да спомена, че в тридесетгодишните ми спомени може да има дребни фактологически грешки! Предварително искам да уточня, че знаковият спектакъл на Епизод се случи на Рок ринг 90 (15.07.1990 г.), който фест не беше с конкурсен характер. За него може да ви разкажа някой друг път...

София                                                                                                        Rock Thrashler

22-23.07.1989 г.                                                                                   Стадион Академик