ЩУРЦИТЕ Началото на началата (Когато 20 години ни се струваха непостижимо много време)
наблягаха на жизнеутвърждаващия рокендрол и балади за смазващото битие на трудовия човек... ИМПУЛС все още бяха естрадна група. А плеяда кандидат-рок формации бяха удавени във фолклорни обработки на композициите им. Хард рокът на 70-те в България се оглеждаше единствено в писнатите балади на ГЕОРГИ СТАНЧЕВ и ранните клавирни имитации на ДИАНА ЕКСПРЕС, които също попаднаха под ударите на фолк-напъните на партийните дейци, които се захласваха по сръбския „рок”. Сериозният упадъчен елемент1 в Народната република слушаше ЩУРЦИТЕ! Това знаеше всеки милиционер и комсомолец.
За историята на групата има книги написани и няма да ви запознавам с аналите на съществуването им. По-скоро ще ви заведа до няколко живи свидетелства от времето, когато отмиращата комунал-социалистическа идеология се сблъска най-остро с живата рок култура, поради антагонистичните им ценностни системи. 1987 г. във фонотеката на новоизлюпения рок фен, който нямаше роднини в партийното ръководство, в районното управление на милицията и баща му не беше тираджия, се намираха следните звуконосители: грамофонни плочи на току що излезлия шести дългосвирещ албум на ЩУРЦИТЕ „Мускетарски марш”, много популярния им и ретиражиран редовно пети албум „Конникът” и две сборни плочи на ЕЛВИС ПРЕСЛИ – една с вдъхновяващи рокендроли и една с лепкави любовни песни (Възможността да видя ELVIS на живо бях загубил, така да се каже, с раждането си...). Слушането на BEATLES все още бе обект на съдебни преследвания, поради което техният балкантонски двоен албум „Love Songs” ту се появяваше, ту изчезваше от магазините... Пък и партидата с бяла обложка отблъскваше (Чак по-късно проумях, че това е било търговски трик или както днес бихме се изразили „комекон маркетинг”2...). Балкантонското издание на WHITESNAKE `87 щеше да излезе по магазините през късната есен. Касетата на
+.jpg) |
| Изображение, изтеглено от нета, преди полезния навик да отбелязвам чие е. |
Балкантон „Музикална дъга 13” с американски рокендрол хитове от 50-те още не бе в полезрението ни, защото социалистическата индустрия все още не можеше да произведе касетофон и вносният такъв струваше толкова, че изчислих, че ако не закусвам и обядвам, както и не похарча нито стотинка от средностатистичеките си рождени и новогодишни приходи за срок от 5 години, ще мога да имам такъв... (Така и постъпвах около половин година, докато милата ми майчица [R.I.P.] не достави малък моно-касетофон от Гърция). Грамофонът „Респром” на над десет пъти по-ниска цена бе най-ценното ми притежание, добит благодарение на шестмесечното забавяне на изплащането на ученическата ми стипендия, в която бях спрял да вярвам... Точка.
(Хората, които разказват как в
началото на 80-те са притежавали записи на DEEP PURPLE, MOTORHEAD, METALLICA и
т. н., са такива, с благонадеждни3 родители или най-често прехвърлят
по-късни спомени към миналото... И в двата случая, имайте едно на ум, когато ви
назидават такива!)
Морски репортаж от „20 години
Щурците”
Училищната среда вече ясно бе очертала
различията между „дискари” и „рокаджии”, когато заедно с ясното си самосъзнание
за това, към чия група принадлежа, заминах тайно за първото си самостоятелно
море. От задушния автобус се изсипах на автогарата в Китен точно пред една
сергия, на която продаваха билети за концерт на ЩУРЦИТЕ в Международния младежки център край Приморско. Така
съдбата предопредели, че вместо свободно съществувание, трябва да доживея до
концерта в следвашите дни с една твърде скромна за времепребиваването сума пари...
В онзи момент от кариерата на ЩУРЦИТЕ, те правеха турне във връзка с
двадесетгодишнината на групата, чиито тридневни кулминационни празници щяха да
се случат през един от уикендите на месец октомври. С групата са пътували и
хора от екипа, създал филма „Щурците – 20 години по-късно”. В Международния
младежки център „Приморско”, където щеше да се състои концерта, редовно имаше
групи младежи от страните от соц. лагера и охраната му бе доста строга.
Отдалечената част от плажа, където младежите ходеха на море, също бе доста удобна
за охрана и изолиране...
Достъпът до откритото кино в ММЦ също
бе строго рестриктивен, така че на 27 юли 1987 г. влизах в комплекса за пръв
път. Спретнати милиционери, заедно с проверяващите билетите ни посрещнаха още
на плъзгащия се, като в казарма, метален портал и ни упътваха към съоръжението
чрез рехав кордон. Ръмбави дървени пейки с по три ребра и без облегалки
заобикаляха амфитеатрално ниска бетонна сцена с бяла варосана стена зад нея.
(Дванадесет години по-късно там щеше да се проведе International Undergrownd
Fest „The Other Side” Primorsko `99 на съвсем непроменения пейзаж!) Комплект
барабани, пилони с прожектори и два купа тонколони, сложени на земята,
подсказваха същината на мероприятието. На билетите имаше отбелязани места и
редове, но публиката се разполагаше свободно по дървените пейки. Намерих си
място по-назад и на високо. Някъде от дясно, слънцето още прошаряше през
листата на високите дървета, когато ЩУРЦИТЕ
забиха „Конникът”. Искаше ми се да скоча и запея, но плътният кордон милиция от
двете страни и зад „ложите”, както и кроткото поведение на публиката, ми
подсказаха, че това не е добро решение. След първата песен, Кирил Маричков ни
поздрави семпло, като ние в отговор му заръкопляскахме, като на партийно
заседание...
 |
| Виктор Юго е казвал за романите на Емил Зола, че са картофено изкуство... Позволете да ви запозная с доматеното изкуство на ретро репортажа от времето, когато бяхме наричани "доматена република"! |
Концертът протичаше извънредно приятно. Познатите песни от последните албуми на групата се редуваха с неизвестните за мен песни, от изданията, които отдавна бяха изчерпани от магазините. Постепенно страстите се разгорещиха и хората около мен започнаха все по-често да се изправят и танцуват. Всичко изглеждаше, че си идва на място, като за рок-концерт, когато изведнъж по гърбовете на най-разпалените започнаха да валят милиционерските палки! Лампово осветление около лятното кино огряваше публиката през цялото време на концерта и милиционерите не се лутаха в някаква тъма... В интерес на истината, момичетата и по-слаботелесните фенове не бяха бити, но около мен по-здравите изправени момчета получаваха чуваеми удари, нанесени с желание и спортен хъс от униформените! Така че, когато дойде време за биса и всички крещяхме с пълно гърло, извършвахме това кротко седнали на неудобните дървени пейки. Малцина се престрашиха да станат на бунтовните химни „Стълбата”, „ХХ век” и „Вкусът на времето”, които цялото събрало се множество съпреживяваше като откровения! Далеч на запад, слънчевите зарева още леко просветляваха хоризонта, когато концертът приключи. Щастливи хора преминаха през кордона униформени до изхода на ММЦ.
Софийски нелегален репортаж от
„20 години Щурците”
Някак нереално морето ми се проточи в
безсребърническа одисея, завършила с масов пир, поради кръщението ми в
автостопа и преразпределението на транспортните разходи!!! (Една новела в стил
„Стайнбек” спокойно може да глътне тази твърде лична история...)
Когато се завърнах в София, се оказа,
че билетите за насрочения за 5 август 1987 г. концерт на ЩУРЦИТЕ в летния театър в Парка на свободата (Днес, а и по-рано –
Борисовата градина), са отдавна изчерпани. Непреодолима сила, обаче, ме завлече
към въпросното място.
Когато с мои приятели пристигнахме там,
видяхме сюрреалистична гледка. Цялото парково пространство около Летния театър,
обхващащо днешните: ул. „Митрополит Кирил Видински”, бул. „Драган Цанков”, бул.
„Пейо К. Яворов” и пътечки около Двореца на пионерите (Днес и преди това –
Духовна семинария), беше оградено с дебело червено въже, с каквото се ограждаха
местата, с достъп само за партийните вождове по време на манифестации и други
официални събития! (Знам го със сигурност, защото обиколихме целия периметър). Без
да има надписи, това недвусмислено означаваше, че тази територия е ограничена
за обикновеното гражданство. В гората, зад въжето, имаше неимоверно количество
конна милиция и пеши патрули, които охраняваха оградата на Летния театър, която
бе с остри шипове по металните си решетки и бетонни колове. Пред официалния
вход на съоръжението се бяха събрали огромно множество фенове, за които не са
останали билети. Неколкократното проникване зад червеното въже бе съпроводено с
извеждането ни от патрулите зад него, под заплаха от по-сериозни мерки.
Всичките ми приятели се отказаха на някакъв етап от надеждата да посетят
концерта... Аз останах пред входа, за да чувам поне отдалеч звуците му.
По време на подготовката за концерта,
екипът, снимащ филма „Щурците – 20 години по-късно” бе взел някои от ключовите
във филма интервюта именно на фона на оборудването на Летния театър.
Музикантите вече не крият възмущението си от побоищата по концертите им.
Големите юбилейни концерти с множество гост-музиканти и групи през есента, вече
са били планирани. А отвън се е чувал тътенът на тълпата...
Озвучаването в онези години не бе на
много високо ниво и концертът се чуваше твърде незадоволително от териториите
зад държавното въже. Фантазията ни помагаше да съпреживяваме до някъде
музиката. Самият Театър се електрифицираше от няколко големи военни ЗиЛ-ове с
генератори. Около средата на концерта се чу гръм и цялото осветление угасна.
Пред входа се чу можен рев „На щуууурм!”
Последва суматоха. Навсякъде от гората започнаха да изскачат милиционери с
фенерчета. Конната полиция също се струпа пред входа, където младежи напираха
на големи групи към портала, който милиционерите затвориха. В този момент реших
да се шмугна в мрака на гората и успях да прескоча оградата, преди да е минал
някой патрул. Отвътре, в горската част на самия Летен театър, патрулите с
фенери не бяха по-малко и трескаво обикаляха. Сухите листа и съчки изключително
много забавяха движението ми в мрака, прорязван от хилави фенерчета... В този
момент блесна светлина и гръмна музика. Милицията се изтегли към избухналата в
крясъци публика, а аз успях бързо да изскоча от храсталака и да потъна сред
множеството.
Летният театър бе доста пълен. Въпреки
пейките, с доста по-комфортни в ширината си тълпи от тези в Приморско, както и
наличните облегалки към тях, почти всички седяха изправени, пееха и подскачаха.
Множеството милиционери, разделящи горската част от амфитеатрално разположените
трибуни, не се занимаваха с безпричинни побоища върху сериозното множество. Те
бяха видимо притеснени от енергията на феновете, както и от това, че би могло
някъде оградата да бъде компрометирана и да бъдат заляти от човешки поток в
гръб. Феновете, които в екстаза си се качваха на пейките, учтиво бяха сваляни
от другите хора, дошли на концерта, за да не превърнем множеството в
надкатерващ се мравуняк. Два метални пилона за водещи прожектори4 се
бяха преизпълнили с фенове и на площадките си, където оператори на прожектори
някак се справяха с работата си, както и по стъпалата на самите стълбове...
Концертът продължи с нови стари песни на ЩУРЦИТЕ, които получаваха горещ отклик сред цялата публика. Доста твърдите китари на Пеци Гюзелев вдъхновяваха музикално, а ефектните му сценични трикове, като свирене на някои от солата с китара, поставена на раменете му, караше феновете да избухват в овации. Гласът на Кирил Маричков се извисяваше по-продрано от в студийните записи и ни разхождаше из пределите на heavy metal-а! Дамите се умиляваха от по-баладичните и предимно клавирни песни, изпяти от Валди Тотев. Барабанните канонади на Георги Марков носеха спомен за едни апокрифни записи... Цялостната обстановка бе такава, че можехме да се накрещим и натанцуваме като на истински рок концерт. Когато дойде време за любимата ми песен – „Стълбата”, установих, че тя е любима на доста хора и шумът на публиката достигна истеричните измерения от концерт на BEATLES, който бащата на един приятел ни беше пускал да видим на видеокасета... Милиционерите по алеите с квадратни циментови плочки се споглеждаха...
Бисовете, ръкоплясканията и поклоните,
сякаш, не искахме да свършват... Когато милицията отвори широкия портал, първо
една значителна тълпа от фенове нахлу иззад лявата част на сцената на Летния
театър, за да зърне поне за миг любимата си група! Това малко осуети
напускането на мястото, но милиционерите бяха толерантни и вече спокойни, не
притискаха хората по никакъв начин. Някъде, около 23:00 ч., когато напуснахме
пределите на Летния театър, тъмнината на нощта и парка ни обгръщаше плътно, но
ние носехме неугасима светлина в сърцата си.
Послеслов от тридневния юбилеен
концерт в зала Универсиада
 |
| Плакат, който някой ден ще ви представя във висока резолюция |
В един от уикендите на октомври 1987 г., официално, завърши турнето на ЩУРЦИТЕ „20 години по-късно” с три поредни дати на разпродадена зала „Универсиада”, в които участваха и бившите членове на групата. (Архивът на автора има претърпяни някои щети през годините и точните дати са загубени). Едно прекрасно издание на троен лайв албум, останал от този вълшебен уикенд, предава съвсем точно настроението от това време, както и ни дава представа за сетлиста на тези концерти. В албума липсват само записите на гост групите, които поздравяваха ЩУРЦИТЕ с юбилея и осигуряваха време на групата да се преоблече по време на тричасовия си спектакъл, изпълнявайки един кавър на титулярите и едно собствено парче. По време на неделния концерт, който аз посетих, групата беше АХАТ – едно прекрасно допълнение към преживяването. Вярвам, че тези аудиодокументи продължават да се пазят някъде!!!
По време на самия концерт, когато се
добереш до предното ограждение, за да видиш групата от възможно най-близо,
униформени ни биеха през ръцете с палки, защото се държим за ограждението.
Търпиш, доколкото можеш и отстъпваш на следващия. На следващата седмица
най-верните фенове на ЩУРЦИТЕ можеше
да се разпознаем по сините ни ръце...
В петък, преди първия концерт, БНТ
предаваше на живо кратко интервю с групата, пред самата зала, където вече се бяха
събрали фенове. Покрай стандартните лековати въпросчета за зрителите на
новините, някакъв млад журналист зададе неконвенционалния въпрос:
- Вие
имате много твърди китари в някои от песните си, заради които много метъли са
ваши фенове! Харесвате ли групата IRON MAIDEN?
Видимо вцепенение обхвана и екипа на
БНТ и самите музиканти! В следващия момент Кирил
Маричков и Пеци Гюзелев взеха да
се оглеждат навсякъде около себе си, сякаш бяха изгубили някой... Накрая
фронтменът-басист погледна в камерата и тихо каза с колебаещ се глас:
- Не! Ние
не харесваме IRON MAIDEN!
Картината рязко скочи в просперитета
на социалистическата икономика и процъфтяването на комунистическата духовност...
Филмът „Щурците – 20 години по-късно” със скандалните си изказвания както от
членовете на бандата, така и от други хора, свързани с рок музиката, щеше да
излезе следващата година. Щяхме да го гледаме първо по киносалоните! Както
по-рано гледахме „QUEEN в Будапеща”...
Ето в такива времена живеехме, драги
читателю!
1987
Rock Thrashler
26 юли
ММЦ, Приморско
5 август
Летен театър в Парка на свободата,
София
октомври
Зала Универсиада, София
1 Упадъчен елемент
– Човек, който се увлича по ценностната система на „загниващата” западна
цивилизация, разконспириран от слушането на музика, общокултурните му познания
в дадена област и нежеланието му да полага тежък физически труд „за благото на
народа”.
2 Комекон маркетинг
– Съкращението за комунистическа икономика навлезе в речника от запад, като имитация
на съветските съкращения от епохата. Основният стремеж на комунистическияг
маркетинг бе, стоката да наподобява на нещо западно, за да е по-желано за
социалистическия труженик. Издаването на „Love Songs” на BEATLES с бяла обложка
е било нескопосано наподобяване на „Белия албум” (Който е бял, заради
цензорирането на обложката си с голите фигури на Джон, Пол, Джордж и Ринго...)
и не един и двама фена от онова време имаха два пъти плочите с най-блудкавите и
идейно изпразнени песни на ливърпулския квартет, заради този трик.
3 Благонадежден
гражданин – Човек, достатъчно интимно оплетен с репресивния комунистически
апарат, за да може да се разчита, че ако надникне в западната култура, няма
веднага да се опита да емигрира натам. За такива хора се смяташе, че може да
надникват изпод похлупака на железната завеса, но да си знаят, че това е полулегално!
4 Водещи прожектори
– Прожектори, с концентриран сноп бяла светлина, които фокусират вниманието
върху изпълнител на сцената, осветявайки го за публиката.
Коментари
Публикуване на коментар