Патетичен монолог (Obsidian Sea – „Pathos” Promo)

Патетичен монолог

(Obsidian Sea – „Pathos” Promo)

          Официалната рилийз дата на четвъртия албум на българската doom metal забележителност OBSIDIAN SEA бе на 4 февруари, но тогава все още в електронен вариант. Различни формати на физически копия изплуваха от мъглите през неопределено време, а официалното представяне на албума „Pathos” се случи на старателно подготвения концерт на 2 ноември в голямата зала на клуб „Mixtape 5”.

          Имайки предвид параметрите на посещаемост на българските групи от родната публика, не очаквах залата да се преизпълни с хора. Може да се каже, че се оказах прав, но пък и не чак толкова... Независимо от състоянието на потребителя на музика, OBSIDIAN SEA не чакаха дълго и излязоха за своя спектакъл малко след обявеното начало в 21:00 ч. До тогава звучеше небрежна музика от пулта и не знам дали бе умишлено, но триото се появи точно на „Helter Skelter” на BEATLES...

           За нас – колекционерите на български групи, често това хоби е със спортен характер, а слушането на музиката е пропорционално на качеството. В този смисъл, OBSIDIAN SEA са сред групите, които имат емблематични песни, които човек може да си затананика или разпознае, ако ги чуе. Именно с набор от такива парчета стартира концертът. Между песните няма словесни излияния, като така сме подложени на чисто музикални инспирации. Семплата мултимедия зад триото само леко ни подсеща за естетическите стандарти на тази музика. Момчетата задълбават малко по-сериозно в предишния си албум – „Strangers”, където хармоничните им търсения бяха добили някои по-конвенционални музикални влияния, които вещаеха опасност от твърде популярни уклони... Връх в тази насока на този концерт беше песента „The Play”, където баладичното се съчетава с gothic ритмичност в иначе многоактовото doom построение.

 

          - Това беше ретроспекция на групата за десетилетия назад във времето! – Информира ни коректно фронтменът Антон Аврамов (v., g.), след което продължава. – Понеже днес такъв е поводът – новият ни материал, сега ще ви го изсвирим целия!

          Когато OBSIDIAN SEA започнаха да концертират, (Нещо, което съм имал късмета да наблюдавам!) те бяха по-разхвърляни в идеите си, почти анархистични в музикално отношение при сценичните си изяви. По-късно подредиха своя саунд, дисциплинираха го в различни степени... Никога не е бил тайна афинитетът им към 70-тарския psychedelic rock. В новия им материал се наблюдава това завръщане към рок и метъл стандартите! А не се съмнявайте, че прото-метълът се роди именно от експериментите на psychedelic rock бандите от 60-те и 70-те! Редувайки динамични и по-бавни части в песните си, момчетата изковават своето перфектно звучене на сцената и не ползват никакви „патерици” в саунд картината. И въпреки, че са само трима, звученето е плътно, всеобхватно и слухопоглъщащо. Лириките носят концептуална тежест и някак ни разхождат през интимни кътчета на съзнанието. Понякога нежни полуакустични пасажи ни подхващат хармонично, за да ни хвърлят в тежки doom metal рифове. Друг път, динамиката ни завлича в психеделични подхлъзвания, които са почти невъзможни за композиране в съвремието. И всичко това, без да излизат от рамките на doom metal-а.

          Не липсваха и изненади. Още композицията „The Long Drowning” се оказва една музикална реплика към втората половина на инструментала „Orion” на METALLICA. Въпреки наличието на текст, музикалната структура се следва, а хармониите са интерпретации по темите от споменатото парче. Смело обогатените барабани от Божидар Първанов и орнаментираният бас на Делян Караиванов подчертават тези сходства. Дали на съзнателно равнище или като внушение от детството, подобен мотив се явява и в „I Love the Woods”.

          OBSIDIAN SEA винаги са били сравнително статични на сцената. Днес, обаче, тяхната пестеливост на движения е по-невъздържана и излъчва увереност, вместо страх от неразбиране на изкуството им. Албумът „Pathos” се затваря от песен, коята е писана за несъществуващ филм, както ни загатва Антон. Малко по-непретенциозното пеене оставя място за psychedelic сола.

          - Много благодаря! Това беше „Pathos”. – Казва фронтменът в отговор на нашите овации, след което добавя. – Сега следва изненадата. Към нас ще се присъедини още един музикант, когото вие добре познавате... – След известно суетене по сцената, Антон загадъчно обявява. – По концерти ние изпълняваме някои песни, които означават нещо за нас!!!

          За изпълнението на два кавъра на сцената се качва мултиинструменталистът Георги Малчев – Хорхе (ex-Млък!, ex-Sativa, ex-Center, Quicksand Surfer) с китара в ръце. Групата WOLF PEOPLE е сравнително нова формация, вдъхновена от 70-тарския psychedelic rock, който OBSIDIAN SEA кавърират като идейни съмишленици, както и заради подобаващото заглавие (Може би?). Кавърът на BLUE ÖYSTER CULT е по-известен от интерпретацията на METALLICA, чиято сянка се появява отново в нашия разказ, като приятна изненада...

          Пестеливото сбогуване е посрещнато с мощен бис от 140-те присъстващи фена в клуба. „Сами си го поискахте!”, каза Антон и бандата заби един перфектен BLACK SABBATH, който ни върна към началото на началата. Един от най-смислените и добри концерти, които съм посетил тази година е именно самостоятелният на OBSIDIAN SEA! Ако сте го пропуснали, следващия път елате!

          Сетлист Obsidian Sea:

          ~ Retrospective ~

01. Child In The Tower

02. The Birth Of Fear

03. A Shore Without A Sea

04. The Play

          ~ Album ~

05. Lament the Death of Wonder

06. The Long Drowning

07. Sisters

08. 

Mythos

09. The Revenants

10. I Love the Woods

11. The Meaning of Shadows

          ~ (sur)Prise ~

12. All Returns (Wolf People cover)

13. Astronomy (Blue Öyster Cult cover)

          ~ Бис ~

14. Into the Void (Black Sabbath cover)

 

02.10.2022                                                                                         Rock Thrashler

София                                                                                             Mixtape 5, A-Side