Възход и падение на пантеона от Балкана (GODS OF ANCIENT Album Promo)

 

Възход и падение на пантеона от Балкана

(GODS OF ANCIENT Album Promo)

                                         Всичко започнало в една далечна земя на изток...

„Хобит” Дж. Р. Р. Толкин

                                    Други от разпръсналите се българи тръгват на запад, прекосяват пустинята Каракорум и основават на изток от Каспийско море шестата българска държава, ... кръщавайки планината, в подножието на която спират Балхани.

                                    Из пролога на „Български хроники” от Стефан Цанев

          Противно на традицията на организаторите от Perfect Storm Events, докато стигна до концерта цялата програма е отскочила с половин час назад. Или пък, може да се каже, че това е новата традиция на най-новия ни промоутър, където групите би трябвяла да са по-организирани за собственото си свирене!?! Докато екипът е в ролята на съзерцаващ Бог, охраняващ портите... Днес боговете ще са много!!!

          Боговете на откриването на концертите – CERTAIN DEMISE, ни вляха от младежкия си ентусиазъм без излишни предисловия. Малко преди 20:00 ч. вакханлията от бавнотемпов death metal се отприщи с кратко интро, за да ни напомни за композиционните особености на OBITUARY в малко по-бавен вариант и някои ладови решения на DEATH. Момчетата творят нови песни, които за сега не могат да излезат от калъпа на така изработения механизъм на композиране. Новите песни са по-консервативни и съдържат обособени бас партии, изпълнени от Лъчезар Иванов (b.), играещи роля на преходи без друг съпровод, известни ни от световни образци, но оголващи излишно звука... Ниският гроул на Боян Сотиров (v., g.) се допълва от високи харшове на Добромир Ангелов (dr., b.v.) Усетът за рифове на Александър Иванов (g.) вече е канализиран твърдо в death metal-а.

          Кратки благодарности и представяне прекъсват за малко сета. Публиката все още не е в пълния си състав, с което някои фенове пропускат динамичното развитие на бандата. Но 66 човека наблюдаваме това, което определено си заслужава да се види! Както винаги, стегнати във времетраенето на сета си, CERTAIN DEMISE намират време да откликнат на малко хилавия бис с едно по-старо свое парче. Grind залитанията и по-наивните бавни части индикират израстването на момчетата, които от преди доста време са заслужили по-сериозни покани от организаторите на концерти! Половинчасовото времетраене побира несъразмерно богата музика от квартета.

          Сетлист Certain Demise:

          Intro

01. Transcend Beyond Mortal

02. Damned In Lamentation

03. Fields Of Reliqueneshed Shine

04. Embedded Into Slumber

05. Stiffened at the Stage of Morbidity

          Бис:

06. Sacrelegious Needs

 

          В 20:50 ч. на сцената са вече IMPENITENCE. Подобно на много от death metal бандите, които се модернеят, и те са посегнали към седемструнните китари. Интересното е, че инструментът в ръцете на Боян „Kveldulf” Герджиков не е дропнат и се ползва с небрежност и доста подпряно откъм ефекти, докато Ясен Ценков борави с дропнатата китара доста прецизно и отваря свиренето откъм музикалност. Решението е необичайно, но доколкото струнниците често си имат своя функция, нещата им се получават. Стилът на квинтета стъпва на американската традиция в death metal-а, започната от MORBID ANGEL и продължена по-късно от плеяда групи. Ритъмниците поддържат необходимото ниво за бързото, но и прецизно темпо. Въпреки бързината, композициите се разгръщат зряло и логично, което ги прави сравнително дълги за жанра. Вокалите на Тодор Красимиров са в ниския гроул похват, но са белязани от чуваемо тониране.

          Въобще, докато допреди две години (Примерно...) IMPENITENCE бяха средностатистическа група за шумоизвличане, то днес зрелостта им впечатлява, въпреки някои екзотични решения. Между песните се обявяват само заглавията им, в характерен трудночуваем стил. Шоуто също е динамично колкото музиката. Нещо повече – момчетата днес са най-тежката група на българската сцена, която заслужава да бъде чута и без притеснение да бъде анализирана. Те са богове на твърдия звук! Времевата рамка е такава, че IMPENITENCE без да се бавят изсвирват парчето, прадвидено за бис и освобождават подиума в 21:25 ч.

          Impenitence:

01. Utopia of the Fallen

02. Primal Anger

03. Crawling Agony

04. Entaglement

05. Embodyment of Weakness

06. Pillars of Disdain

07. Unslaved

 

          ПРОКАЗА пъргаво и експедитивно заемат сцената в 21:45 ч. Те директно ни разбиват с няколко техни класически парчета. Въпреки новия член на бандата – небезизвестния Камен „Stone Angel” Панков, който подреди китарния звук на не една или две разхвърляни български групи. Не, че ПРОКАЗА са имали нужда от избистряне, но както сам Стефан Абаджиев (v., b.) подчерта, се е вписал органично в бандата.

          - Сега ще ви изсвирим новите парчета, т.е. не тези отпреди 20, а отпреди 10 години! – Шегува се фронтменът с естеството на реюниъна им, както и с последното издание на групата.

          Квартетът са богове на черпенето на вдъхновение от различни поджанрове на тежкия метъл, като накланят везните в различни аспекти на творчеството си. Активното включване на по-модерни елементи в музиката им изгражда от стила им обща картина на death-core. Вплитането на български лирики в сета е приятно и внася колоритност. А характерното агресивно пеене е с достатъчно добра дикция, за да „хващаме” текста, независимо от избора на език – прецизност, характерна за немските банди. Еклектиката на ПРОКАЗА увлича много и различни фенове със своята разноликост, но и умереност по отношение на стила. 45-минутното шоу бе божествена демонстрация на метална радост.

          Сетлист Проказа:

01. Leprosy

02. Bastard

03. Fear of Death

04. D.M.F.

05. Degenerate

06. Агресия

07. Porn Industry

08. Despicable Form of Life

09. Брутален свят

10. Спящо зло

 

          Анонсите за театрална сила на внушенията в спектакъла на GODS OF ANCIENT ни карат да преглътнем половинчасовото чакане, докато доайените на събитието възгреят в тъмнина на сцената. Понеже немногобройните им концерти до сега не са ги излагали в бляскава светлина, очаквах записите на албум, както често става, значително да са подобрили звученето на групата. По някое време притъмнява и залата „глътва” всичките си 120  фена, дошли да уважат събитието.

          Малко след 23:00 ч., под звуците на дъжд и гръмотевици, на полумрачната сцена излизат четири силуета с качулки. Към кротката буря се вклчва музикален съпровод... Когато своеобразната музикална реплика стига до хармоничното си изчерпване, фигурите разтварят затворените си качулки, за да покажат лицата си и да възвестят пристигането си на този свят. Поемайки инструментите си, музикантите започват тежката бавна рифовка на doom metal композиция. Още по време на това първо парче, подобно на концертите им до сега, китаристът Marcus ни демонстрира как „яде” част от тоновете, които трябва да изсвири... Мислех, че това му свойство ще бъде преодоляно за това представяне, но уви. Още по време на краткия лайн-чек, този „глад” бе изявен по време на опита за изсвирване на кратка пиеса с класическа музика! Отдадох това на сложността, но дори най-елементарните doom построения не звукват според идеята си. Многоуважаемият инструменталист трябва да знае, че в този свят тоновете прозвучават не само на идейно ниво!!! Материални идиоти сме ние...

          Останалата част от сложносъставната композиция ни е поднесена сглобена чрез паузи, където Trivelius (dr.) е неспособен на преходи. Бързите части могат да се интерпретират като death metal от гледна точка на ниските харшови вокали на Zixxth (v., b.), но музикалният хаос си е black metal. Маркиращият бедната хармония бас често просто си мълчи, докато обладателят им разперва ръце, за да събира енергия от пост-древните. А отчетливите хармонии на Torden не спасяват цялостната картина.

          Останах с впечатлението, че първата част на албума „Historia Mali et Lucis” на GODS OF ANCIENT е строго духовен и ни го носят безплътни същества на идеята от друг, по-висш свят. (Нещо като Коцето Калки на метъла, което е строго положително в моите очи!) За това призивите за мош-пит и жаждата за овации ми се видя твърде материалистично принизяване. Една концепция е или строго метафизична или традиционно рокендрол! Когато ги съчетаваме двете неща, остава усещането за двойна лъжа. Но, все пак, да освободим изкуството от собствените си предразсъдъци и да се вслушаме в музикалната част от спектакъла! Още повече, че театралната се бе изчерпала със свалянето на качулките...

          Втората композиция ни води към звездите на крилете на бавен death metal или втежнен doom metal с хармонии, които без да са революционни, са авторски, приятни и докосващи. Акустичните китари  и солата са налепени малко несръчно в общата картина и отново без преходи. Накъсаността на самите песни се компенсира от общата им идейна монолитност, където паузите между тях се губят, защото споукън пасажите и призивите разполагат с времепространството съвсем свободно. Музиката взема своя дял и от black metal-а, но хармониите докосват с мрак и метафизика. Текстовете преливат от английски в латински, но невярвайки на преживяването, сякаш в мъгла...

          В този момент цялостната концепция прави рязък завой към някакъв великонационализъм, навлизайки в територията на смъртните. Въведенията на български език за концерта са адекватни и дори симпатични, но с учудване ги чувам и в албума. Това, обаче, което Zixxth каза на живо бе стряскащо и (За щастие!) го няма в албума:

          - Тази песен е посветена на Хан Аспарух, който покори и завладя България!

          Тук натискам паузата на нашия репортаж. Защото този анонс касае способността ни да сглобяваме смислени изречения и да предаваме мислите си чрез тях! Въпреки че разбирам какво е искал да каже авторът, както разбирам и сценичното вълнение от себеизявата, тази стилистика на изразяване, като от великосеверомакедонски учебник по история, е дълбоко погрешна! Тъй като нямаме време да обгърнем началното образование в и без това дългия ни репортаж, ще кажа само следното: Уважаеми мистър Zixxth, на този свят, за такива изказвания ние пишем двойки. Но в света на Аспарух, Тервел и Боян Магесник, за такова изречение пращат не при древните богове, а в безкрайната тъмна бездна на бездиханното забвение!

          Текстът на самата песен „Dulo Death March” е пренапълнен с повторение на думата „nation” и нейни производни. Набутването на национализъм в VII в. е дълбоко непознаване историческите процеси и същността на формирането на българските държави. Още повече, че съвременната генетика на българския народ е формирана чак IX – X в. Идейната екстраполация към древността на една великонационална доктрина е дистопична, неадекватна и, в крайна сметка, заблуждаваща, било то на историческа, било то на философска основа. Появата на национализмите е еволюционен израз на сгъстяването на човешката популация, чието изражение не може да бъде обвързано по никакъв начин с древните богове и тяхното целебно спасение за нас... Това е простичко философско противоречие в концепцията на GODS OF ANCIENT – отрицание на основната теза.

          Езиковата еклектика на „Historia Mali et Lucis” е симпатична, докато не вникнеш в конкретиката на текстовете. „Йор-да-бист-ивълю-уан”-английският е, да речем, допустим, но не и дорастнал за един такъв разказ. Ползването на латински – езикът на една империя, която лирическият герой декларативно напада и която е държала в подчинение дълго време българското население, прилича повече на асимилация, отколкото на древно величие. В самият латински език, думите не се изписват с главни букви, дори да са в заглавие! Интродукциите на български език сякаш са магическите заклинания, през които фабулата да добие своя трансцедентален смисъл, но националистическият привкус трови идейното метафизично начало, подчинено в началото и в края на този албум на смъртта! Защото този едночасов епос започва със смърт и завършва със смърт – един некролог на древновеличие, като в герба ни от времето на социализма!!!

          В следващият момент рязко прескачаме на инструментал, онагледяващ арабско нашествие... Музикално лайв изпълнението на тази част от композицията е нещо като парче на BURZUM с поканен в него гост-китарист Валери Гаина (ex-КРУИЗ). Емблематичен трак за цялата ни метъл сцена, но това ще го обсъждаме друг път...

          Песен, посветена на Тервел, станал известен в западната цивилизация като Свети Тривелий Теоктист (Няма абсолтни доказателства за съвпадението на двата образа в исторически план.), заради противопоставянето си на ислямската експанзия от началото на VIII в. Запомняща се музикална фраза в doom metal традициите преминава през цялата песен, като на места втежнението е екстремно. Характерното композиционно накъсване е гарнирано със словесна еклектика от псевдонационалистическа митология. В по-рехавите пасажи не спират да валят призивите за мошпит и пого. (Отдавна не бях чувал думата „пого” в терминологията на метъл шоутата!)

          - Ей, то не било лошо човек да види здрави българи и българки!!! – Окуражава Zixxth развихрилите се младежи пред сцената. След това ги разделя за Wall of Death по време на следващата песен. По това време „здравите българи и българки” са редуцирали своето присъствие от 120 на около 60 човека, къде поради незадоволително качество на шоуто, къде заради твърде дългата продължителност на цялото събитие и късния час. Което, само по себе си, сочи някаква успоредност в девалвацията на национализмите в политическия и в културния ни живот.

          Бекграунд от акустична китара, дъжд и клавири дава старт на следващото парче, за което ни е разяснено, че е посветено на Боян - мага. Тънката фолклорно-госпълическа атмосфера в музиката на композицията й придава някои сходства с БАТЮШКА, но съвсем бегли – само като настроение. Бавен black metal ни повежда към хълмовете на Троян... Заключителната част от този епос е предвиден за бис, но поради напредналото време GODS OF ANCIENT не ни бавят излишно. По време на заключителното шумопроизводство, фронтменът ни отправя послание:

          - Помнете предците си и живейте величествено!

          Вдигнати челични десници поставят финал на представлението в леко президентски стил... Незнайно как, но материалът от 65 минути е представен за 85. Наближава половин час след полунощ...

          Сетлист Gods of Ancient:

          Intro

01. The Realn Unknown

02. Pleadus

03. Vetus Supere!

04. Dulo Death March

05. Theoktist

06. Mars Ultor

          Intro >

07. Ascention I: Hills of Troyan

08. Ascention II: Kolber

 

          С това, както се изразяват самите музиканти, завършвала Фаза 1!!! Що се отнася до стандартите на приземеното съвремие, всъщност е завършила Фаза 0 – фазата на философското базиране на една музика и себеосъзнаване на величието на една, макар и незряла, авторска идея. Вписването на тон-режисьора на студийния запис, като част от групата, е само един дребен детайл от демонстрацията на това, че е било твърде рано групата да записва идеята си. Студийният резултат е като от игра на деца с комптър – изследване на гранични похвати в звукоизвличането и смесването на бленди и ефекти, без да се стигне до достоен резултат. Оттук насетне би трябвало да тръгне фазата на репетиции и достигането на техническото равнище, което да представи една музика достойно за публиката й! Самочувствието е много полезен инструмент, но само когато е покрит в достатъчна степен със способности. За сега GODS OF ANCIENT са длъжник на феновете и колегите си в това отношение.

          Целият сет бе заснет от статична камера, едва ли не за издаване по-късно. (Двамата „оператори” отделно представляваха някакъв феномен на безполезен минимализъм...) Надявам се момчетата да не възнегодуват от моите критични думи, а да наблюдават много внимателно какво се е случило на този концерт и да си извадят необходимите поуки така, че да усъвършенстват претенциозното си представление, както и композиционни способности в положителна посока!

София                                                                                             Mixtape 5, B-Side

11.12.2022                                                                                         Rock Thrashler