Левски с картечницата
Въведение `23
(100 години от
антифашизирането на всеки айдук и сатрап в България)
Драги читателю!
Този текст е публикуван за пръв път в социалните мрежи на 19 януари 2016 г.
След това един професор го изплагиатства, за да публикува хилави „спомени” за
Зоопарка и Княжевска градина, но с тотално обезсилен смисъл... Седем години
по-късно го намирам за достоен да ви го представя и тук, с малки козметични
корекции. (С благодарност към най-масовата част от читателите ми!!!) Той е
посветен на съхраняването на Паметника на Съветската армия (МОЧА*), през погледа
на съвременната ни история! Много хора се изненадват от тезите му, но и все
повече хора ще надживеят омразата си към камъните. Надявам се и все повече хора
да се усмихват, докато четат това есе! Приятно четене!
§1. Да не забравим окупатора
Да, това е паметник на
окупатор. Да, той е израз на лъжеистория. Да, това е възхвала на една армия,
срещу която никой на територията на България не е воювал в края на ВСВ, но
която е наложила управлението си над нашата държава за 45 години на мизерия и
ограбване. Но неслучайно в човешката цивилизация се е наложила традицията да не
се рушат паметници. Ако днес разрушим паметника на окупатора, много се
увеличава вероятността утре да издигнем паметник на друг някой окупатор! Бил
той и само идея или моден писък... Окупаторите само чакат да забравим за тях!
§2.
Абсурдизмът на пост-модерната епоха
§3.
Романтичният тероризъм
Така описаната ситуация, без
съмнение, е възхвала на тероризма. Но не са ли всички национални герои
терористи? Хора, готови да се пожертват, но да демонстрират, че няма да умрат
като роби. И в светлината на либерално-присъствените теории може да мислим за
този паметник като за паметник на Левски! Някои ще кажат, че трябва доста
въображение за такова възприемане. Аз пък не вярвам някой, който е живял в България
да му липсва достатъчно от него! Когато питали Апостола ще стане ли
министър-председател, ако България стане чиста и свята република, той
отговорил, че ще отиде да се бори за свободата на други поробени народи. Чист
терорист! С тенденция да стане професионален такъв. Но къде е Той с едно
убийство, къде са всички други лилипутски терористи - масови убийци??? Този
колос може да е само Левски. „Левски с картечницата“ – така ще го прекръстим! И
модерно и оневиняващо, и оправдаващо, и с чувство за хумор.
§4. Унищожителният строеж
Когато една диктатура
поглъща, сдъвква и изплюва хората, в челюстите й попадат и силни свестни
индивиди. Те оцеляват и действат в името на родината така, както го разбират.
Всепоглъщащата диктатура гълта и отровата на интелекта на народа. Отрова за
нея, разбира се, и живот за нормалния човек. Та, когато в Кремъл се взема
решение за построяването на този паметник, той е поставен от българските власти
на неслучайно място...
Някои хора са забравили, а
други и няма как да помнят, че зад паметника на Съветската армия бе разположен
софийският Зоопарк! На мястото, където днес има един кубистичен фонтан, който
много хора вече не помнят, както и че е именно фонтан, бяха разположени
клетките на елените, ламите и камилите. Помня отлично, защото в стария Зоопарк
протече голяма част от детството ми. И не защото съм роднина на Обама, както
биха обяснили най-върлите защитници на правата на чернокожите в света!!! Та,
точно зад клетките и в непосредствена близост до паметника, бяха помещенията за
складиране на тор от животните, която веднъж седмично се извозваше с камион от
там. Директно от задника на автоматчика!
 |
| Под задникът на МОЧА |
Трудно някой ще ме убеди, че
това е било случайно. Все пак ние живеем в град, където минаретата на джамиите
са паднали от гръмотевична буря, а не от нещо друго!?! Та и паметникът бе в
лайната.
§5. Люлка на неформалните движения
На другаря чичко милиционер
не му се нрави да му смърди. Другарят милиционер не ходи под задника на
солдатина. Още по-малко, ако там мирише на зооотходник! Когато Зоопаркът си бе
още на мястото, на задната страна на паметника на Съветската армия са се
събирали столичните рокаджии на миризливо, но спокойно място. Не, че милицията
не е знаела за това! Доносници са докладвали не само за сбирките, но и точно
какво и кой говори там. Някои са минали през Московска, други и през по-страшни
места. Но както и да е...
Малко след като успях да
прескоча оградата на Зоопарка и да преобразувам социалния си живот, самият
зоопарк бе преместен и старите помещения, разрушени. (Също, както с комунизма
се получи по-късно...) Но сбирките зад паметника не се промениха! Вече не
смърдеше, но доносниците бяха овладяли ситуацията и неформалите бяхме
канализирани, да не сме чак толкова вредни за социалистическото общество. Та
паметникът си остана място за сбирки на рокаджии и метъли.
По време на прехода там се
заселваха пънкари, скинове, пиеха си стрейт ейджове, после се появиха скейтъри
и т. н. и т. н., т. е. това е средище на младежката култура, където можеш да
вандалстваш сравнително безопасно, да надраскаш някоя глупост или да правиш
висше изкуство и да изразяваш социални позиции. Не го погубвайте! Кога друг път
и къде на друго място ще видите продажни безродници в ролята на чистачи?
§6. Паметник на източноевропейския рокер
Някои може би са забелязали,
че в едната от двете въвеждащи към паметника скулптурни композиции има изваян
мотоциклет. И ако си мислите, че той е продукт на фантазията на твореца, то
явно не сте запознати с каноните на социалистическия реализъм.
Малко са и хората, които
знаят, че Червената армия влиза в Берлин не само с Т-34, но и на
Harley-Davidson – резултат от военните помощи, които САЩ предоставя на съюзника
си. (На този факт heavy metal групата Rampart посветиха песента „Harleys In
Berlin” в албума си „World War II – Memories for the Future” `21, по мои скромни
музика и консултации по текста. Една година след издаването й, аспекти от
нейните внушения започнаха да се сбъдват...) Руснаците, обаче, не започват да
имитират най-доброто! Те обичат индустриалните постижения на диктатурите и
избират да имитират морално остарял мотоциклет. (Същото, години по-късно ще се
случи и в самолетостроенето, но за това – друг път...) Те копират BMW Rommel и
започват да го произвеждат под името Днепр. Именно такъв Днепр е овековечен на
скулптурата: тежка машина с боксеров двигател и карданна предавка, която
задвижва и колелото на коша, както и наличието на задна скорост. Два
мотоциклета Днепр в България все още са в движение, разбира се, произведени
доста по-късно.
Та, какъв по-обобщаващ израз
на източноевропейския рокер, от опитите му да кара една машина, конструирана за
пустинята, насред блатата, докато си мисли за научно-техническата революция???
Вярвам, че хората отраснали на ČZ, MZ, ИЖ и Урал напълно ще схванат мисълта ми.
§7. В името на световния туризъм
Някой ден, когато в западния
свят всяко кихане ще предизвиква вълна от жалби за пристъпване на личното
пространство**, а на изток - цветущи демокрации ще организират стриптийз
паради, този паметник ще е единственото място на света, където да можеш да се
почувстваш нормален човек! Това ще е мястото, където хиляди поклоници ще идват
за да си спомнят онзи период от историята, когато човекът е можел да се въоръжи
без тройна психиатрична експертиза и с калибър по желание. Когато осакатяването
се е практикувало без безумни бюрократични спънки и съответно – размножаването
е било свободна дейност...
 |
| Свиреща картичка |
Стари джихадисти от Арабския
полуостров ще предпочитат „Левски с картечницата“ пред Мека, където ще
разпознават себе си и мисията на съществуванието. А старите джихадисти от Западна
Европа ще си спомнят с умиление дните на свободно придвижване и селфита с тежки
оръжия. Целият цивилизован свят ще се диви на запазения артефакт и той ще му
връща човешкото лице. Без космически ядрени заплахи, без чипове в черепа
(Защото тези от китката вече ще се махат лесно), без денонощен контрол на
придвижването, просто един автомат и свободата на света. Сред морето от любов,
капка истина за човешката природа!
В дните, когато Айфеловата
кула ще е холограма с антигравитационен асансьор, в Китай паметниците ще се
строят от хартия, а реплика на монумента „1300 години България“ от вечна
пластмаса и свръхлек космически дуралуминий ще се разполага в музея на
забравеното изкуство на Плутон; когато архитектурни високотехнологични шедьоври
ще стърчат над Луната и трамваят ще ходи до Марс, едно изваяно парче неръждаем
чугун, поставено върху колона от висококачествен бетон, изобретен за основа на
нацистки летища, ще е здраво стъпило на Земята, за да ни напомня човешката
люлка и силата на първичната омраза, на която са били способни приматите в
борбата си за територия. Този монумент ще е Хеопсовата пирамида на бъдещето –
ще се спори дали въобще е възможно да се построи нещо подобно! И ще е място за
поклонение на всеки хуманоид. Средище на свръхрелигията на бъдещето. Може би..?
§8 За съхранение на пламъка на инстинкта ни за разрушение***
Да, има какво да се руши в
изстрадалата ни родина! Във всеки окръжен град, във всяко възрожденско градче и
във всяко село в България има побит един много по-абсурдистки паметник –
хвалебствие на мракобесието на диктатурата! Или още по-лошо – осквернени са
възрожденски паметници,, като на тях са дописани имена на терористи, работили в
името на чужди интереси. За това ще стартирам нова рубрика тук, посветена на
тези абсурдни истукани! Но това – по-натам... А „Левски с картечницата” ще ни
напомня, че борбата с лъжеисторията трябва да се води ежедневно, ежечасно и
постоянно, защото първичните ни инстинкти винаги ще са по-силни от
благородството ни.
§9. Заради всемирната любов
Драги граждани на България и
на вселената,
Обикнете най-сетне този
паметник! Обикнете го като първата си любов: безпричинно, алогично, всеотдайно
и обречено! Обикнете го, заради уникалността, заради абсурда, заради автомата
или заради окупатора – той няма да се повтори никога. Плачете или се смейте,
помнете завинаги или забравете смисъла, но го оставете да стърчи на място!
Защото и да го бутнете, хиляди негови статуетчици ще започнат да красят
витринките на личности, твърде близки до дървесните си праотци. Спасете света
от боклучарника на домашните идоли и оставете монумента да умре във вечността
при разпада на материята!
* Монумент на окупационната
Червена армия.
** Оригинален текст от 2016 г.!
Следете как ще се сбъдват и другите предвиждания в абзаца!!!
*** Нов параграф.
Параграф-обещание...
Коментари
Публикуване на коментар