Death/Thrash Invasion Mini-Fest at OldSkulls Club - При Черепите (Ден първи – Death Invasion)
При
Черепите се превърна в едно съсредоточие на всички фестивални удоволствия,
които метъл фенът може да събере по света, каквато е и изначалната му идея.
Разнообразните концерти са комбинирани с мащабни бар и кухня, обособяват се
мърч зони, можете да раздвижвате пред сцената или да приседнете някъде в
миманса. Можете да попиете философия от достолепни вуйчаци или да се гмурнете в
младежка превъзбуда... Но днес ще си говорим предимно за музика.
Началото на концерта е обявено за
20:00 ч., но чековете на трите банди за вечерта се разпростират от 19:20 ч. до
20:40 ч. Чекът на IZKOPLYAK прелива
в летящ старт на сета им.
Новото врачанско явление IZKOPLYAK прави нападение над столицата
за трети път, а в клуба на Черепите е за втори. Тяхното портфолио включва
определения като Brutal Death Metal и Grindcore – все неща, които още на чека,
стана ясно, че са далеч от същността на музиката им... (Един обширен материал
за неадекватните музикални определения и причината за появата на такива, все
още, „дебелее”, подготвяйки се за публикуване.)
Очакваната звукова канонада не се случва, а на нейно място звучи среднотемпов extrem metal, с много thrash и punk отношение. В микрофона на Виктор Велев (g., v.) има много ехо, като при ранните VENOM, а текстове, доколкото разбирам, често липсват и гроулът е някакво нечленоразделно звукоизвличане, като от трети презапис на OBITUARY, реализиран с нискобюджетно китайско касетофонче... Опитите за grind-иране от Юлиан Хальов (dr.) се осъществява с някакви почивки, което звучи много повече като punk, отколкото като grindcore. След третия трак, Георги Велев (b.) ни съобщава, че е време за малко пънкарийка! Сетът продължава без особени изменения...
Двамата братя в състава идват от
деактивиралата се към момента група SQUAD OF DEATH, откъдето се промъкват и
влиянията им от OBITUARY в композирането. Средното темпо, на места, преминава
даже в doom metal, носейки характерна мелодика и бавност. Китарните сола се
изпълняват с Kerry King-хъс. Притеснението на триото на сцена им носи дребни
технически проблеми и мълчаливи паузи между песните. Някои от по-късно изсвирените
парчета са усложнени композиционно, от което темпото се забавя още повече. Въпреки,
че по интервюта IZKOPLYAK рисуват
състоянието на метъл сцената в тъмни краски, те не са скъсали с приемствеността
и ни представят кавър на ПАНАКА – група с твърде ефимерно, но знаково
съществувание. За финал, си проличава, че ахроматизмите на полутонове на
MESHUGGAH все още са висока топка за бандата и се маскират чрез шумни настройки
на ефектите на китарата.
В много отношения IZKOPLYAK са по-приятни, отколкото очаквах от самоописанието им.
Разбира се, предстои им още много работа в музицирането и сценичното поведение,
за да не изглеждат, като комплексирани цивилки! 40-минутният им сет побра пет сравнително
дълги пресни композиции и два кавъра, като имаше своите силни хващащи моменти.
Сетлист
Izkoplyak:
01. Step Into This Cage, Please
02. The Taste Of Your Own Blood
03. Then Someting Happened
04. Not Dead Yet
05. Muscles Hexing Towards Oblivion
06. Зомба (Кавър на Панака)
07. Soul Burn (Meshuggah cover)
DEADSCAPE
се консолидираха с високотехнологичната сцена, където темпото се диктува от
съответния бекграунд. Тази цифровизация винаги изкушава да бъдат добавени и
звуци към поддръжката. Квинтетът е далеч от буфосинхрониадата и младежите
свирят здраво, но до такава степен се изолират от външния звук, че винаги стоят
малко дистанцирано от публиката, като изключим разкошното сценично
превъплъщение на фронтдамата Мирела Кънева.
OldSkull Club – При Черепите, обаче,
е място, създадено за жива музика! Макар технологиите да не са останали встрани
от оборудването му, е очевидно, че групата среща трудности при подготовката на
сцената за тяхното изпълнение, заради аудио самоизолацията си и специално със
звукването на бек-пистата си.
Най-сетне към 21:50 ч. започва
интродукцията им от щрайх и пиано. Сцената е под невидим купол от Wi-Fi връзки
и контролери. DEADSCAPE ефектно се
врязват с агресия, след нежната итродукция. За пръв път ясно и силно се чува
китарата на Ани Димитрова, което
обогатява звученето на групата. За сметка на това, има проблем с озвучаването
на микрофона.
Песните на DEADSCAPE са вече разпознаваеми и ни позволяват да се насладим на
рифове и мелодия, изпълнени с маниер, носещ богатство. Вплели многопластови
вдъхновения от различни поджанрове на метъла, музикантите ни водят през феерия,
която те наричат melodic death metal, но през 90-те наричахме с не по-малко
хлъзгавото понятие dark metal, заради минорните хармонии и gothic залитанията.
За втората песен звукът на основния микрофон вече е в норма и музикантите са
добили обичайната си увереност.
-
Ние сме най-леката банда тази вечер, а това много рядко ни се случва! –
Казва басистът и бек-вокалист Александър
Трифонов, след като скромно е представил групата.
Всъщност, DEADSCAPE не са толкова тежки, колкото са в собственото си съзнание
и ние не чакаме много време, за да чуем по-отчетливо нежната им страна в „In
Desolate Silence”. Мощният харш на фронтдамата в парчетата контрастира на
нежните й изказвания между песните, за които микрофонът й не е настроен и голяма
част от информацията остава некатегорична. Проблем, за който сме споменавали
вече... В тази насока има какво да научат от EUFOBIA, например! На фона на безупречната визия с послания на
цялата група, мисля, че е време да обърнат внимание и на този детайл!
Високата технологичност изиграва шега
на DEADSCAPE с дреболии, като падане
на батерия, подсигуряваща wireless връзката. Пускането на обикновен кабел към
инструмента е поучително и сякаш ни връща групата в сферата на живото аналогово
свирене, където те се справят завидно добре и като технически способности и
особено като звучене! Петдесетминутният им сет едновременно ги смути и
представи в много добра светлина на стари и нови фенове на тяхното творчество.
Сетлист
Deadscape:
(To Ashes)
Intro
01. Forsaken
02. The Brightest Light
03. The Artist
04. Stillborn
05. In Desolate Silence
(As
Seasons Change) Interlude
06. Witherer
07. The Shadow Of The Clouds
08. From The Colourless Skies
Успоредно с натрупания опит и набъбнатата
дискография, EUFOBIA сякаш
продължават да битуват в някакво лутане в търсене на стила си. Вплетените death
metal, hardcore, усложнени времена и разнообразни темпа ги обогатява, но не
допринася за избистряне на образа им. Излизането на групата на сцената в 23:00
ч. е демонстрация на техническа увереност и твърд саунт. Различните компоненти
от музиката им започват да се забъркват пред очите ни майсторски.
Сцената на OldSkulls Club - При Черепите вади най-доброто от групата!
Подчертаният им афинитет към живото свирене, в съчетание с мощните ясни призиви
между песните, ги свързва много тясно с феновете и енергията тече свободно
между група и публика. Не знам дали редовните им изяви в Румъния ги шлайфа
така, но EUFOBIA са порастнали в
техническо и сценично равнище видимо! Те правят реверанси дори към приближилите
се фотографи, без от това да страда музикалното им изпълнение. Поведението е
много често куцащият елемент от представянето на българските банди и ето че EUFOBIA са извършили качествен скок в
това отношение, който блесна именно на този концерт! Макар да съм имал
забележки към еднопластовостта на посланията им, изглеж
Мощните възгласи на публиката връщат бандата за „... едно парче, което никога не изпълняваме на сцена”, шегува се Николай Божаков(v., g.) с новия хит на групата „No Mercy For The Traitors”. Петдесетината фена са много доволни от забавлението и искат още, но наближава полунощ, а утре фестивалът продължава.
Сетлист
Eufobia:
01. Facing The Firing Squad
02. Those Who Believe
03. Messiah
04. Wolf Among The Sheep
05. Animal Farm
06. Burning Streets
07. Madness
08. Cyber Pervert
09. Laid To Rest
10. The Enemy Is Here
11. A Gun And A Bottle Of Whiskey
Бис:
12. No Mercy For The Traitors
Бис 2
(Неудовлетворен)
24.03.2023 Rock
Thrashler
София OldSkull Club - При Черепите
Коментари
Публикуване на коментар