Напукване на телевизора! (PAIN, Ensiferum, Eleine, Ryujin)

 

Напукване на телевизора!

(PAIN, Ensiferum, Eleine, Ryujin)

Серия от репортажи, които са изпратени отдавна, но не са публикувани в медията, осигурила акредитациите за тях.

Напукване на телевизора!

(PAIN, Ensiferum, Eleine, Ryujin)

          Феноменът на електронното превъплъщение на Пешо Хипокрисов – PAIN е с широка популярност в България, както заради близостта на създателя си с местната публика, така и заради музиката, която твори. Възстановяването на проекта като пълнокръвна група и актуалната му обиколка „I Am on Tour” е с редица разпродадени дати или сменени зали с по-голям капацитет, какъвто бе и случаят с българската дата. Освен преместването от „Mixtape 5” в зала „Христо Ботев”, в навечерието на концерта, се оказа, че трябва да го посетим и по-рано, заради проблемното преминаване през границите, но по-вероятно, заради приятната оферта на румънските организатори на датата от турнето... Цялото турне си пътува окомплектовано с гостите ELEINE и RYUJIN.

          Японският квартет се ребрандира за втори път в своята история. Концепцията им става по-националистично-фолклористка, а вплетените в музиката компоненти по-умело прикриват цитатите от вдъхновенията им. Така RYUJIN се явяват като нова банда пред публиката на хедлайнера след спорадични явявания пред родната си публика.

Снимка: Кирил Груев

          Точно, както е по обновения тайминг на концерта RYUJIN излизат в 17:15 ч. Поради това, феновете още влизат в залата, а пред сцената са към 160 души. Интродукцията е много подобна на музиката към кино-трилогията „Властелинът на пръстените”. Музиката е еклектика от различни компоненти, включващи както мелодия, така и агресивни рифовки. Самоопределянето им като Melodic Death/Power Metal включва black metal и BABY METAL влияния, поднесени в органична спойка, която, обаче, не изглажда усещането за несъответствия. Чистите мъжки вокали са съчетани с агресивни харшове, което подсилва еклектичното усещане. Осъзнатата същност на източната култура в текстовете им не пречи на онова източно желание за всичкосвирене, което възпрепятства този род групи да намерят себе си. Можем да анализираме компонентите в различните песни в какво процентно съотношение са, но това в крайна сметка се оказва безсмислено на фона на общото усещане.

Снимка: Кирил Груев

          Сетът на RYUJIN е потопен в дигиталната среда на контролирания клик и бек писти от първата до последната секунда. Не остава съмнение за прецизността на изпълнението им, особено що се касае до барабаните, но добавените клавири и фолклорни инструменти размиват чуваемостта на музиката и слагат отпечатък на „пластмасов” саунд. В последното и най-ново парче на групата – „Raijin & Fujin” момчетата хвърлиха много усилия да разпеят публиката чрез един, общо взето, folk metal, чиито корен се разпилява между келтското, азиатското и индианското начало... Сетът приключва в 17:43 ч. и аз съм убеден, че на цялото турне е бил с това времетраене. Момчетата събират заслужени оваци от набъбналата до 250 човека публика.

          Setlist Ryujin:

          Intro

01. Asian Chaos

          Intermedia

02. Eastern Spirits

          Intermedia

03. Samurai Metal

          Intermedia

04. Dragon Calling

          Intermedia

05. Raijin & Fujin

          Outro

 

          С удоволствие наблюдавам как се преоборудва сцена по професионални стандарти.

          Отново по график, ELEINE излизат в 17:55 ч. Бавното трупане на дискография от страна на шведите ги кара сякаш да изчезват от полезрение, същевременно да се променят в по-голяма степен между изданията си. След фолк интрото влизат рязко в power metal маниер, но нежните дамски вокали смекчават удара. Имиджът на Madeleine Liljestam (v.) e „цъфнал” с ориенталско коланче с пендари, натрапливо почерняне на косата и ваденето на едни гърди за народа! Това щеше да е простимо, ако и в пеенето й не се промъкваха ориенталски извивки, наред с ангелското пеене. Стабилните бек-вокали на съоснователя Rikard Ekberg (g., b.v.) са доста балансиращи, но не изчистват цялото впечатление на ориентализъм. Това може да е много иновативно в Швеция, но на мен ми подейства като студен душ.

Снимка: Кирил Груев

          След третата песен, симфоничното начало в музиката на ELEINE влезе под формата на натрапливи симфонизирани клавири от бек писта. Въпреки че музикантите се заиграват много грамотно с времената и модулациите, основата на песните си остава 4/4 и стандартните мелодии. Триолни рифове правят връзката между повечето подбрани парчета еднообразна. На шестия трак в залата се включва една от мощните пожарни аларми, провокирана от сценичните ефекти, което малко или много осакатява музикалното преживяване. Успяват да я спрат към края на песента, докато музикантите преодоляват шока супер професионално! Публиката набъбва с всеки миг, като залата продължава да се пълни. Последната песен на шведите минава пак под съпровода на алармата, но те ни благодарят и се снимат с публиката.

Снимка: Кирил Груев

          Сетлист Eleine:

          Folk Intro

01. Enemies

02. Never Forget >

          03. We Are Legion

04. War Das Alles >

          05. Blood in Their Eyes

06. Ava of Death

07. We Shall Remain

08. Death Incarnate

 

          ENSIFERUM са чести гости напоследък в България, но от това жаждата на феновете им не се утолява! А за този концерт те са и нещо като неочакван бонус за някои от датите. Че могат да „тиктакат” във всяко отношение си личи и по това, че излизат минутки предварително от обявеното време. На сцената живото им свирене е брилянтно и всенапълнено.

Снимка: Кирил Груев

          Макар Финландия да е малко по на изток от Швеция, folk metal-ът на ENSIFERUM ни прехвърля от западната страна на музикалната желязна завеса® по отношение на препратките си! (Един феномен, за който ще ви разкажа по-подробно в материал за едно отминало фестивално събитие, което бе трудно за описване и в което сегашните ни герои също участваха...) Енергични, динамични и със здрави рифовки, техният power folk metal черпи сили от келтските и викингски епики. Въпреки забърканите различни подстилове на метъла, изграждат цялостен свой саунд и стилистика. Органичното звукоизвличане на бандата е свръхживо и впечатлява със синхрон, особено в началото на сета. Качеството на концерта се повиши осезаемо. Вече и публиката осезаемо прехвърля 1200 човека. Всеки от музикантите пее различни партии в парчетата със забележително майсторство и здравословна доза естественост.

Снимка: Кирил Груев

          „Twilight Tavern” (5) започва подкрепена от пулта с интро. След този ключов момент от пулта се добавят някои народни инструменти и хорове. Въпреки това, на ENSIFERUM може да се прости тази волност, защото полифоничността им е богата и музикантите не е като да си почиват! Динамичната настройка на ефектите за инструментите също е поверена на тонрежисьорите, които се справят брилянтно. Шоуто на ENSIFERUM, освен че залага на динамичните равноделни парчета, е белязано от времевите ограничения и момчетата по-рядко от друг път разговарят с публиката. Въпреки това, се разпяваме на „Lai Lai Hey”. След което фронтменът Petri Lindroos (v., g.) изисква от нас да заформим „rock-punk-disco pit”! Като за финал, сякаш са сериозна thrash metal банда, забиват вариант на пънк закачката си „Two of Spades”, която е като композиция на MOTORHEAD & ERUPTION. Финализират този забавен разкош с риф на Metallica, на 55^-ата минута от сета си. Експедитивно се снимат с публиката и се изнасят от сцената, докато от пулта пускат ирландска музика.

          Сетлист Ensiferum:

01. Andromeda

02. In My Sword I Trust

03. Run From the Crushing Tide

04. For Sirens

05. Twilight Tavern

06. Heathen Horde

07. One Man Army

08. Lai Lai Hey

09. Two of Spades

 

          Тук се отваря една времева дупка, която спомага за дегустационните вливания в друга една дупка... Наливният Tuborg е с вкус на неконтролирано гниене, а натрапчивата му горчивина на течен миещ препарат, сякаш е добавена отделно и остава като послевкус без никакво удоволствие от липсващия хмелен аромат. Почти непостижима Златна малинка на „подобренията” в смесителната технология на ечемичените отвари... Някой по-неопосредстван, но откровен фен, би казал: „Наливнярката беше адски гадна!”.

Снимка: Кирил Груев

          Шведската музикална култура не е обременена от никакви скруполи и PAIN определят много точно стиловите си влияния, без да се опитват да ни продават електроника за индъстриъл! В различните парчета и двата компонента са застъпени в различна степен, но това, което остава като усещане е именно необремененото смесване на различни техники в едно шоу с голямо присъствие на подсигурени звуци от подложка, която до голяма степен е танцувална, в най-съвременен смисъл. Освен звук, сетът предлага и визуализация на песните, включваща анимации, аналогови кадри и съчетанието им.

          Именно с визуализация и „чупене” на екрана, в 20:15 ч., PAIN ни внушават, че ще разбият матрицата ни за концерт. Първият трак не е толкова стресиращ – мелодичен gothic с подложка от тежка атмосферика. Веднага след това получаваме от house саунда, на който инструментите на групата висят безпомощно по музикантите, а изрусените дами в публиката танцуват енергично. (Споменавам го само като чиста емпирика, без емоционалнообвързано отношение.) Еклектиката продължава с различна интензивност. Три са пултовете, които осигурават сценичните звук, осветление и ефекти! Шоуто е динамично, но групата е повече статична на сцената. Вътрешната част на залата е изпълнена с около 2000 фена.

Снимка: Кирил Груев

          Кратката пауза за приветствие към феновете преминава под мощното скандиране „Пешо, Пешо, Пешо...” Връзката с публиката е осезаема, а Пешо ни разхожда между тежкия индъстриъл и почти диско припеви. На видеостената текат внушения за интимни сцени с извънземни... Голяма част от аудиопреживяването е добавено от беклайна, но сложната полифоничност оправдава това. Клубни бийтове и барабани се смесват зашеметяващо, а всяка малка пауза се изпълва със скандиранията „Пешо!”!

Снимка: Rock Thrashler

          - This is unbeliveble! – Казва Peter Tägtgren и ни се покланя!

          Визуалният разкош е уловим само за фотографията, в своето изобилие. Структурата на песните се лута между gothic, industrial, house, metal, rock и punk в авторска амалгама, която е забъркана с много интелигентни препратки, съчетаващи текстовете с неизказуеми внушения, експресирани от музика и видеа... Самото композиране на тези песни е интелигентно, дори себично!!! В многопластовостта има проникновения за хора на различни нива! Цялото удивление е приземено от известно еднообразие в саунд решенията и иначе различните като стилистика песни, звучат подобно. Танцувалното „Suicide Machine” е съпроводено от пълнокръвния си клип на видеостената. Няколко песни се сливат през шумове и интродукции. Когато шоуто спира за момент, под нестихващите овации и скандирания, Пешо казва, че ще свирят блус, а техник сменя микрофона, докато бандата се настанява на столчета.

Снимка: Rock Thrashler

          За парчето „Have a Drink on Me” саундът е много по-органичен, а дигиталните бийтове отстъпват място на чистия глас на фронтмена. Песента е сред най-майсторските музикални закачки на PAIN. Стилистично нещата стигат до gothic country и напомнят на кавърите, които JOHNNY CASH направи на съвременни рок песни. Текстът също е смислова заигравка с редица музикални явления от съвремието, които няма да рискувам да ви предам.

          - That`s blues! – Казва многозначително Tägtgren след края на парчето, потвърждавайки първоначалната си философска теза относно трака.

          Следва експлозия от популярни парчета на PAIN, съпроводени от шумни и бляскави сценични ефекти и концептуални видеа, за празното пропиляване на живота ни... Илюминациите попритихват с акустичното начало на кавъра на ROLLING STONES. Яркото осветление угасва и музикантите слизат от сцената.

Снимка: Rock Thrashler

          Заедно с нестихващите скандирания „Пешо!” тръгва анимация на стената. Музикантите излизат на сцена, преоблечени като някаква сюрреалистична смес от глем-хипита. Не искам да ви разказвам за фабулата на концептуалните анимации, защото предполагам, че те ще излезат във вид на продукт под някаква форма. Но докато текат хитовете в изпълнение на PAIN, на сцената жив се появява един от двамата основни герои в анимациите. Двамата с фотографа, потънали в шоуто, започваме да ровим трескаво за фотоапаратите си, докато фигурата потъва отново зад кулисите без следа... Знаем, че вече сме някъде на финала, докато крещим „Shut Your Mouth”, заедно с Пешо. За българските фенове има специална добавка към концерта, включваща соло на барабаните и кратка версия на „My Way”, изпълнена строго в стила на SID VICIOUS. Час и половина рушене на концертните стандарти.

          - Thank you, Sofia! I hope to see you soon! – Казва Peter и потъва с колегите си в мрака зад сцената. Осветлението притъмнява. Тръгва още анимация. Двамата главни герои от рисунките дружно умират на видеостената. Надпис „The End”.

          Сетлист Pain:

          Video Intro

01. Let Me Out

02. End of the Line

03. Nailed to the Grownd

04. The Great Pretender

05. Call Me

06. Walking on Glass

07. Revolution

08. Zombie Slam

09. Suicide Machine

10. Monkey Buisness

11. Coming Home

12. Have a Drink on Me

13. Same Old Song

14. It`s Only Them

15. Bye/Die

16. Gimme Shelter (Rolling Stones cover)

          Бис:

17. Party in My Head

18. I`m Going In

19. Shut Your Mouth >

          20. Drum solo >

          21. „My Way” (Frank Sinatra/Sid Vicious cover - fragment)

          Video Outro

 

Зала „Христо Ботев”                                                                        Rock Thrashler

София                                                                                                         31.10.2023