RAGE – докосваща приказка за калени фенове

 


RAGE – докосваща приказка
за калени фенове

          Да бъдеш 40 години на световната метъл сцена си е забележително постижение, независимо от възходите и паденията на кариерата на групата. Турнето по случай 40-годишнината на RAGE тръгна скромно с три клубни дати в Гърция, за да дойде в София При Черепите. Мистър Peter „Peavy” Wagner е сменил доста музиканти във формацията през годините, като винаги е търсил полезни за каузата на метъла музиканти. Текучеството в кадрите, от една страна, снижава статута на групата на едно по-клубно равнище, а от друга, бълва школовани млади мултиинструменталисти. Концепцията на RAGE от десетина години е да бъдат power trio с подложки от хармонизирани клавири и строга режисура. Това превръща огромните класици в средностатистическа концертна банда, живееща от спомена за чудесното им и разнообразно творчество. Как се развива добре смазаната метъл машина предстоеше да проверим.

          Неделното придвижване по направлението Гърция – България има своето натоварване и още когато турът е на границата, става ясно, че концертът ще закъснее.

          Попадането на MALTWORM като подгрявка на RAGE бе малко изненадващо, предвид съсредоточеното им редовно концертиране по death metal форумите, но организаторът Autumn Souls of Sofia има вкус към еклектиката. Бандата, пък, бе решила да прецизира изпълнението си чрез личен озвучител - Кирил Янев от БАЛКАНДЖИ. Неговият екип хвърли доста усилия по подготовката на сета им, като началото на концерта сякаш се забави още повече в напрегната педантичност. Имайки подробен поглед върху развитието на MALTWORM, тук ще си позволим да направим едно обобщение на тенденциите в бандата, които са резултат от наблюдението на десетина тяхни участия и са съвсем актуални и за сета им тази вечер.



          В 20:00 ч. MALTWORM забиват директно откриващия си трак. Още от времето на подготовката си за изявата на Wacken Battle of the Bands, момчетата свръхаранжират песните си, при което скриват AT THE GATES влиянията, но и пренатоварват саунда с death metal виелици, които оеднаквяват песните им до неузнаваемост. Доколкото по време на най-ранните стъпки на бандата съм дискутирал с някои от членовете й, за процентното съдържание на thrash metal в музиката им, днес те сами се определят за death/thrash metal, но именно thrash metal-ът изчезва от композициите им, докато те узряват в своята аранжировка.

          - Нека със следващото парче поздравим за рожденния ден Хангара, а групите - на пангара! – Ревва „четинестият червей” Антон Андонов (v.), анонсирайки „Всичко но масата”. MALTWORM са си изработили някакво шоу между песните, водено от фронтмена им, което придобива досадна повтаряемост, ако гледаш групата често, а логическите му връзки остават все още твърде разтегливи... Например, представянето на „Crippled and Abandoned” с цитат от „Break on Through (To The Other Side)” на DOORS.



          Иначе бандата демонстрира стабилен инструментализъм в изпълненията си. Заместващият басист за тази вечер – Евгени Евгениев, е бил част от ранните етапи на групата и по нищо не личат някакви липси в саунда по отношение на инструмента. „Червеят левичар” Мартин Бъчваров (g.) е пренесъл леко фолклорното си соло с елементи от права ръченица във всички песни, вероятно като отмъщение за това, че колегите му са затворили повечето слотове за права рифовка в песните, каквато на него много му се отдава да свири.

          „Смешката” със Стефан Вълдобрев на death metal-а, идваща от радиокласациите, също е втръснала като хит на Лили Иванова, но що се отнася до музиката има някаква подобна истина... А тя е, че MALTWORM са ОБРАТЕН ЕФЕКТ на death metal-а – привидно майтапчийска супергрупа с несериозен подход, която достига най-големи висоти не само на музикантско равнище, а и като популярност! Дано крайният резултат надскочи и двете сравнения, като творчески път!



          Последното парче за вечерта – едноименното на дебютния им албум „Global Worming”, е запазило в най-голяма степен оригиналното си звучене като саунд и съдържа приятни количества рифовки. Дуалистичният характер на текста позволява всякакви майтапи и влиза еднакво добре на всякакви идейно-схоластирали настройки на феновете. Едва 28-те минути на MALTWORM на сцена са приятен ордьовър за вечерта, въпреки различния си стил. Няма как да не харесаш тази червеева приказка...

          Сетлист Maltworm:

01. The Ballad Of Caleb

02. Всичко на масата

03. Crippled and Abandoned

04. The Kvlt Of The Maltworm

05. Global Worming

 

          Когато RAGE дойдоха за втори път в една година в България през 2015 г.*, те отново водеха със себе си гръцките си колеги от EMERALD SUN за тази част от турнето си. Тогава гръцката банда демонстрира някои свои влияния в нелошия си сет. Предстоеше да видим до къде са се подхлъзнали нещата при тях.

          Гръцките пичове скачат много експедитивно на сцената, съкращавайки 15 минути от закъснението в програмата. В 20:45 ч. клавирно-речитативната им интродукция вика феновете във все още празния салон. Квинтетът ни залива с мелодичен heavy metal от много висок клас и като композиции и като свирене! Концертният репертоар на EMERALD SUN е изцяло обновен за тези 9 години, като само метъл химн „Metal Dome” е запазил място в сетлиста. Китарите на Paul Gergiadis и Teo Savage са настроени с агресивен режещ звук, като партиите им са строго индивидуални. Басът на Fotis Toumanides бумти съвсем на място и се ползва по предназначение, както и за приятни музикални украшения. Барабанната канонада на Nick Kaklanis не е ултрабрза картечница, а стабилен среднотемпов миномет. Гласът на Stelios Tdakirides ни води през ниски дрезгавини до омайни висоти в стилистика, която докосва и hard rock класиките. Слушаме ги в захлас и известна доза изненада от високото им качество леко ни препарира пред сцената...



          - Здравей, София! Добре ли се чувствате? Ние от седем години не сме идвали тук и сме много радостни да ви видим отново! – С невероятно добра английска дикция за грък, се обръща фронтменът към нас. Той се опитва да пропука гипса ни и не е сигурен, дали харесваме EMERALD SUN или просто чакаме хедлайнера. По време на целия концерт, пак с приятна яснота, Theo (v.) старателно разясняваше заглавията на песните и коя от кой албум е.



          Истината е, че групата е в много добра форма, а песните, които свирят не приличат на нищо познато,като същевременно мелодиите им са хващащи и ненатоварващи! От предишното си идване в България EMERALD SUN са претърпяли качествен катарзис. Композиторските им възможности са достигнали невероятно високи нива. Единствено повтарящите се пасажи и многобройните припеви, които квинтетът експлоатира до изцеждане, са известен минус на песните. Правият ритъм и хармониите им ги държат на по-популярно равнище, но музиката им определено е висококачествена.



          С развитието на сета стават по-изявени едни клавирни хармонии от бекграунда. Това открехва леко загадката как им се получават свръххармонизираните бек-вокали, които подчертават характеристиките на композициите, въпреки че бандата води изпълнението си по олдскуул сценични монитори! Въпреки наличието на тези „бастуни”, живото свирене на EMERALD SUN изненадва с това, което са постигнали през последните години. Групата обича да кавърира парчета от широката си музикална култура, но днес изглежда спестяват един такъв трак, заради напредващото време. С това музикалното им пиршество не става по-постно в малко над 45-минутния им сет!

          Сетлист Emerald Sun:

          Intro

01. Dust and Bones

02. We Won`t Fall

03. Hellbound

          Intro

04. Weakness and Shame

05. Metal Dome

06. Blast

07. Kingdome of Gods

 

 


         Точно онази 2015 година е времето, в което Peter „Peavy” Wagner се отказа от мащабните концертни продукции и посегна към семплите форми на клубно трио. Богатото и разнообразно творчество на RAGE му позволява да се опре на най-добрите си песни и да привлича виртуозни млади музиканти, които да ги изпълняват дотатъчно добре. Младежът Jean Bormann (g., b.v.) е този супер-полезен нов член на триото, който не само свири грамотно, но и чекира инструментите преди сета. Той е композитор, саунд инженер и смесител на новия двоен албум на RAGE „Afterlifelines”, от който бяха предвидени да бъдат изпълнени две песни, но едната бе съкратена в крачка.

          В 21:50 ч. пространно интро, започващо с пиано, преминаващо в клавирни хармонии и стигащо до атмосферики, ни привиква към сцената. Групата се врязва с парче от последния албум на RAGE. Още в началото прави впечатление постоянната клавирна бек писта, която подкрепя изпълнението на групата. Сетне, започват да се нижат хитове от различните периоди на германците, като инвенциите са от парцаливи парчета  в стил AEROSMITH, през тежки рифовки, напомнящи METALLICA и ZAKK WILD, до откровени rock`n`roll-и, докарани до thrash... Творчеството на RAGE наистина е богато, макар и не много детерминирано.



          Peavy ни поздравява пестеливо след третото парче и представя членовете на бандата. Ние не сме споменали все още само гръцкия му барабанист Vassilios „Lucky” Maniatopoulos, чиито услуги ветеранът ползва от онази рубиконова 2015 г. Излишно е да ви казвам, че човекът с палките се справя повече от добре. Самият фронтмен пее зверски от дълбоки дрезгавини, до чисти висоти със завидна лекота. Jean Bormann пък прави бек вокали от death metal growl до почти сопранови трели, обхващайки много широк спектър от техники и стилово насочени песни! На фона на невероятните възможности на триото, изборът им на саунд е много сух и плосък. Няма динамика между различните песни китарните ефекти се ползват изключително пестеливо, а почти пълното изключване на микрофонни ефекти изважда всяка грешка на мистър Wagner на показ. Всичко това се случва под диктовката на бекграунда и монитирането през слушалки в някаква нелогична диалектика между брутално откровеното живо представление и сериозната дигитална осигуровка на цялостния сет.



          RAGE винаги са били сочени като едни от вдъхновителите на thrash metal-а, но Peter „Peavy” Wagner винаги е демострирал склонността си към мелодичните решения в песните. Тази еклектика влияе на песните, които често имат лирични отстъпления и мощни врязващи се рифовки, което е и основата притегателна сила за феновете им. Така, още след шестия трак, към 190-те фена в клуба започват да скандират името на бандата почти между всички песни! Едно нещо бележи зрелостта на тази музика и известното отстъпление в концертните й изяви – това е един от малкото концерти, на които пред сцената не се заформи съркъл пит, а нахилени фенове разливаха бирите си, само следствие на невъздържано куфеене! Peavy непрестанно ни нарича свои брата между песните и ние се чувстваме такива.

Снимка: Ралица Димитрова


          - Да се завърнем към 80-те! – Гледа ни Peavy с блеснал поглед, разклащайки плитките на брадата си, еволюирали до расти. – Кой е роден тук през 80-те? – Още преди да отговорим вече пеем рефрена на „Don`t Fear The Winter” в дълъг празничен хор. Разтегналият се туш на песента извиква само мощни скандирания. - Make some fuckin` noise! – Подкрепя ни Peter, неуспял да се прибере в бекстейджа. Следва още по-дълго песнопение на култовата „Higher Than The Sky”. Овациите са нестихващи. Но кротка аутродукция на парче, надскачащо моите музикални интереси ни подсказва, че празникът е свършил, а триото вече се покланя и снима с нас.

          Малко след 23:00 ч. е. Двете песни, с които ни ощети българо-гръцката граница са ни коствали цели 20 минути от стандартното шоу за турнето.

          Сетлист Rage:

          Intro

01. Cold Desire

02. Straight To Hell

03. Solitary Man

04. Black In Mind

05. Refuge

06. Back In Time

07. Days Of December

08. Let Them Rest In Peace

09. A New Land

10. Great Old Ones

11. End Of All Days

          Under a Black Crown [Отпаднала песен]

12. Don`t Fear The Winter

          Бис:

          Prayers of Steel (Avenger cover) [Отпаднала песен]

13. Higher Than The Sky

          Autro

 


София                                                                                                Rock Thrashler

06.10.2024                                                               При Черепите – OldSkulls Club

 

* Репортаж от събитието, списан от автора, може да прочетете в The Other Side Bulgarian Metal Webzine.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Бележник на образцовия неформал от края на социализма (Галерия)

10 години Terravore, 2 години на върха на thrash metal пирамидата!

ЩУРЦИТЕ Началото на началата (Когато 20 години ни се струваха непостижимо много време)