Особености на българския черноморски туризъм (Съвременен хайку пътепис)

 

Особености на българския черноморски туризъм

(Съвременен хайку пътепис)

          Няма да ви разказвам за Слънчев удар и Златисти клесъци, защото още от времето на диктатурата крехката ми душевност не приема пребиваването в Люлин като почивка, па макар и да докарат морето досами циментовото стълбище на блока! Ще засегнем закътаните маргиналии, чието страстно желание е да се превърнат в световни центрове.

          Като дете имах любими имена на български селища. Това бяха Сливен и Мичурин. Бяха ми любими, защото само те бяха понятни на младия натуралистчик! Мичурин, разбира се, си мислех, че идва от мечка и така го и произнасях: Мечурин... После проумях, че имената нямат толкова логична връзка със съответните селища и престанах да имам любими. До тази година! Едва ли нещо би могло да измести вече от сърцето ми селище с наименованието Долен близнак!

800 м. от плажа...

          Ако прочетете в някоя реклама на симпатичен кандидат-курорт: „Морето се намира на 800 метра!”, да знаете, че това означава, че морето се вижда на хоризонта! При ясно време! Друга възможност, при такава реклама, е в реалността морето да е на 800 м. от най-близкото място, където може да оставите колата си, с която сте стигнали до заветните 800 метра, в горичка, където между всеки две дървета вече има паркиран автомобил, върху мек килим от разхвърляни бели салфетки и кърпички на петна!!! (Детето даже самоотвержено залови несимпатична лелка, която, приклякайки се опитваше да „открадне” колата ни... Рязкото щракване на заключващия механизъм, накарал въпросната да отхвъкне като пъдпъдък, оскубан откъм опашката...) Но „800 м.” се е превърнало в някакъв стандарт за състоянието „От време на време може да замирише на море.”! Съответно, понятието разширява своя обхват, подобно на зоните, в които може да се застроява...

Second To None на сцената на
26th Bike Week Varna - Kamchia

         От Долен близнак до 26^th Bike Week Varna – Kamchia се стига по авто-пътечка с умерено количество асфалт, където тук-там има оширения за разминаване. След 5 дена веселба, гарнирана с много качествени концерти, разни хорица докараха една от националните телевизи да снима как 1200 рокери не давали мира да се почива на хорицата, обитаващи прогнили бунгала от времето на зрелия социализъм, в съжителство със симпатичните многоножки и тук-таме дървеници...

Drive Your Life на сцената на 
26th Bike Week Varna - Kamchia

Морето и от там също не се вижда. Но било на няма и 800 метра... Но там са най-евтините сергийки със сувенири и детски радости по цялото ни черноморие. А Bike Week Varna е най-приветливия за деца рокерски събор в България!

Звезди на сцената на 
26th Bike Week Varna - Kamchia

 

 

Rampart на сцената на 
26th Bike Week Varna - Kamchia

  

Wild Child Band на сцената на 
26th Bike Week Varna - Kamchia

Bazooka Giganta на сцената на 
26th Bike Week Varna - Kamchia

 

Lyrex на сцената на 
26th Bike Week Varna - Kamchia

      Западналият воден парк „Happy Land”, находящ се някъде между Долен близнак и Бяла е придобил много качествен и автентичен декор от филм на ужасите, при това в масивно строителство! Децата ми го намериха за прекрасен, но аз действително на няколко пъти изтръпнах от ужас... Симпатична, културна и общителна дама на касата е наредила свои картини за продан на входа на атракциона. Вътре двама служители – единят мигрант, който не говори български, а другият симпатичен български ром връзват с голи ръце кабели към акумулаторите, привеждащи атракционите в движения, които през останалото време постоянно се зареждат от мрежата.

Особено забележително бе корабчето, отвеждащо ни в пещерата на съкровищата, изградено от много ръждясали винкели, между които са сглобени греди! Мъж, с моите размери трябва да седи точно в средата  му, за да не се обърне, докато електромоторът му работи така, че от акумулатора прехвърчат искри по кабелите, докато струйки вода избликват между гредите... И този зловещ атракцион, за който мога да ви разказвам още дълго, бе отдал широката си задна поляна за провеждането на Extreme Summer Fest, чиито посетители биваха допускани в аквапарка, но не и до съоръженията му! „Happy Land” имаше и някаква охрана, която бодро се яви само на импровизирания бар на фестивала – същинска друга атракция на ужасите, по отношение на обслужването, за който ще ви разкажа на едно друго място...

Terravore на Extreme Summer Fest 21

Terravore на Extreme Summer Fest 21

Concrete на Extreme Summer Fest 21

Concrete на Extreme Summer Fest 21

        Бяла се съотнася към Обзор като българското селище с широки улици и големи каменни строежи към гръцкото селище с улички – изпитание за шофьора и дребни дюкянчета. За това, бе много интересно да посетя сравнително наскоро разкопаната крепост. (2014 г. са началото на разкопките.) Оказа се, че всичко е започнало със строежа на хотел близо до стария фар, на ската, стръмно спускащ се към пристанището и наричащ се нос „Св. Атанас”. Брошура обявява, че многопластовото селище е близо до пристанището, но аз ще ви кажа, че пристанището е на има-няма и 800 м. от там!!!

Изкопаното до момента е доста скромно и разкрива едно строго винарско селище, с уникално количество делви и басейни за мачкане на грозде. Разкритата от едната страна крепостна стена, е дала повод да нарекат селището „крепост”. При разкопките е разкрита базилика, която според надписа е от III в. Мястото има по-скоро култови характеристики. Но в него са монтирани модерно произведени от имитация на камък маса-„олтар” и колони, както и плоскости с кръстове, каквито има наслагани и из други части на разкритите сгради! Същите може да си вземете и за семейния двор от местните строителни магазини.

Циментова "археология"

Огромно пано с дължината на самата базилика, без срам, е християнизирало храма, чрез въображаемото християнско шествие, изобразено на него. На входа на крепостта продават тениски и чинии с изобразени на тях златни монети, нямащи нищо общо с обекта. Срамът от тях се измива от малки месингови пластики, монтирани на естествени полускъпоценни камни, на съвсем народни цени.

Месинг & содалит

          Понеже имам принцип винаги да напиша и нещо строго положително, ще кажа, че в Обзор имаше магазин за туристи, където продаваха двама black metal-и! Никакво „Ама, кво ши убичати?” или „С ньещу да пумагами?”! Мизантропично „Здравейте!” и пълно спокойствие, докато си избираш асортимент! Благодарен съм им! Собствениците затвориха този остров на спокойствието, още преди съвсем да е свършил сезонът... Останаха само сергиите със сувенири на фалосово-уберистична тематика, които, очевидно, се радват на внимание от надсезонната публика. В града има и приятно заведение за хранене – „Палма”, което се смята за явка на рокаджиите, доколкото в него звучи едно от рок радиата ни и обслужването е уважително, макар и доста меланхолично. (Неплатен (За сега!!!) репортаж!)

  

        И малко полева социология: Лелчето в плод-и-зеленчука каза, че сезонът е бил богат, а тези от местен хотел, че всички ще умрем в мизерия...

          Кръстовището към секретната военна хеликоптерна почивна база е съвсем секретно и е предпоставка за изненадващи ПТП-та, ако не си пъргав като с хеликоптер, защото от един отвес трябва да се включиш директно в самотната активна лента или да я пресечеш, за да влезеш в насрещната такава. Тези ситуации зачестяват, защото Ковидът предопределя самоизхранване и самоизпойване, като за първото има разположени камини със скари из гората. Реших да наблегна на автентичното местно производство вина, като окото ми хвана кутия с черен триглав змей, който излиза от чаша! Викам си: „Това е като за мъже!”...

И така се оказа! Ако някъде по рекламите за вино прочетете, че има освежаващ цитрусов аромат, да знаете, че това означава, че въпросното вино съдържа мощен вкус на букет от органични киселини така, щото може да го ползвате и за салатата! Така наречеото розé, на цвят се оказа чисто оранже. Забележително постижение на химическата ни промишленост! Ако помните уроците по химия от 8 клас, където талантливите учители смесваха прозрачни течности, които се оцветяваха в изненадващи цветове!

"Оранже"
(Неманипулирано изображение)

(Винаги се чудех кога ще ми потрябва това познание, но ето!) Или, както казват черноработниците в Средния Изток: „Виноградом непознакомилось”... Но, както споделих, ефектът бе като от графиката!!! На следващия ден, жената тутакси ми осигури качествено бяло вино в презадоволителни количества...

          Двадесет години пътят до Емона не е мръднал! Аз не знам от какво са били правени някога тези фосилизирали следи от асфалт тук-таме!?! Понеже там съм се учил да шофирам, помня всеки камък и ров, всяка бабуна и прашен завой. Еми, там са си... Докато беше в ограничена зона, селото бе разцвет на културата и свободата, както и сборище на общуващи прекрасни хора, представители на артистично-културния ни елит! Сега се е селянизирало... Всеки се е затворил в къщурката си и чопли по смокините из жадния прахоляк. Но погледът от планината към морето си остава незаменимо преживяване! Старата местна кръчма тутакси затваря за пладнешка почивка, като слизам от колата пред нея. В стария хотел младеж е в шок, че в парещата жега е влязъл клиент.

Кръчмата

Нос Емине, гледан от с. Емона

Малкият триъгълен площад е притиснат от нов хотел, който без жал е изличил старият автентичен полуразрушен параклис на селото. В хотела не се вижда жива душа. Поне близкият до селото храм „Св. Никола” е отнет от краварите, които някога го ползваха за обор по пладне! Сега вероятно мъчат добичетата бездуховно и пак ги мързи да им носят вода... Някои неща не се променят! За щастие!!! Или пък не...

          Началото на присъствената учебна година рязко срязва тъй увлекателния пътепис, който ще продължим някой друг път, в случай че бисквитките ми препоръчат такова едно действие.