Лично за българския рок

Лично за българския рок

(Щурецо, ти полетя към звездите, направо от сцената)

Най-рядката обложка на първия дългосвирещ албум на Щурците*

 

          Когато бях доузряващ младеж в ж. к. „Вълчо Иванов”, сред тийновете в махалата, минавах за арбитър при възникнали спорове, защото не лъжех и умеех да се абстрахирам от личните си оценки. Това звучи, сякаш приятелите са ме уважавали. Но не беше така! Почти всички ме мразеха, заради моите отсъждания, които сами ми искаха понякога. Дори, ако в даден случай подкрепях личното им мнение и бяха доволни, заради обратните случаи, те винаги таяха малко злоба към моята особа. Така се научих да живея сам с откровеността си и да не чакам истинско приятелство...

          И ето ти, възникнал спор сред младежите, една вечер в махалата. Спорили, коя е най-добрата българска рок група. Случило се така, че шестнадесет хлапета/младежи се разделили по равно в мненията си. Когато слизам привечер за тогавашния тип социален живот, всички ме посрещат твърде ентусиазирано, но с някакъв нездрав ентусиазъм... Идеята им е, че аз ще реша спора и ще наклоня везните в правилната посока за това фундаментално за младежкия ум решение!

          - Светльо, коя според теб е най-добрата българска рок група? – Пита ме директно приятел, който има моето доверие и уважение.

          - Щурците, много ясно! – Отговарям, без колебание, аз.

          Стонове на разочарование се разнасят от цялата компания... Оказва се, че спорът е бил: Сигнал или ФСБ са на върха на българското рок творчество? После, музикалният спор продължи с някакво угнетение, с което е излишно да ви занимая, за да не ме намразите и вие...

          Повечето от тези хора днес твърдят, че творчеството на Кирил Маричков е основното влияние на тяхната младост. И внезапно са изкупили всички билети за няколкото възпоменателни концерта, където ще могат да чуят песните му, но не и него самия. И повечето от тях смятат, че death metal-ът е упадъчен и доста некрофилски стил... Отдавна са ме изключили от списъците на приятелските си кръгове... Само са изкупили некрофилските билети и за сега ходят да слушат баладите на Сигнал единствено на „София мези”... Ние, хората, винаги празнуваме смъртта...

 

Щурците 1 (1)

* Първият вариант на обложката на „Щурците 1” се сторил на тоталитарните чиновници твърде хипарски. Чудно е, въобще, как са допуснали печатането на една значителна партидата??? Вероятно, поради незнание, що е хипи естетиката, за която са научили след първия експорт за Съветския съюз, откъдето са получили „обратна връзка” от КГБ. (Още изследвам скритата фактология и нямам категоричност по смътно проясняващата се картинка.) После създали цветната сферичка, която да не е толкова социално-бунтарска, но

Щурците 1 (3)

все пак да е приятно шарена. Явно някой сив партизански генерал/криминал го е издразнила и тя, за да наредят създаването на синьо-зелената мацаница на последния вариант! През годините, последната обложка е печатана и със сменени цветове, поради естетически причини или поради дефицит на оригинални бои... Като и двата заместващи варианта са без опис на песните на самата обложка.